Малките камъчета, които ...

Day 1,773, 09:18 Published in Bulgaria Bulgaria by Valentin Krastev


Привет, приятели!

Ако има нещо, което мразя, то това са сандалите. Имат твърде много дупки. А през дупките влизат малки камъчета. Те убиват, образуват пришки, разраняват краката. Абе, правят живота дискомфортен! Египетска му работа!
/ако не ме лъже паметта първите сандали са били на краката на някой си фараон/

От известно време имам чувството, че армията в играта е свалила кубинките си и е обула сандали. А армейските сандали са с големи дупки. Що камъчета влизат през тях, що пришки се образуват. Моите армейски сандали не са изключение. Но винаги съм успявал бързо да ги ИЗУЯ и да премахна онова, което ми създава дискомфорт. Последното камъче обаче не успях да извадя с лекота. То обърна моята каруца.

Не очаквайте да ви занимавам с лични драми. Това все пак не е “Искрено и лично”, а аз не съм Наталия Симеонова. От Българската армия получих много, взеха ми предостатъчно. Реформи, финансирания, оплювания ... Беше фън, май!

Винаги са ми били забавни онези политици, които говорят за Армията като за ненужен предмет, със сантиментална стойност, чиято поддръжка излиза солено на държавния бюджет. “Армията трябва да бъде такава и такава. Армията трябва да направи това и това. Армията е длъжна да ...”. И никой не даде възможност на Армията да посочи пътя, по който да се извърши заветната реформа. Никой!

А аз вече съм 50-то ниво и съм леко уморен от всичко това!



И така. Считано от ден 1773 [петък, 28-и септември] вече няма да бъда част от Българската армия. Това, че излизам от редовете на Армията не означава, че напускам отряд ДУЛО. Ако все още е останал социален елемент в играта, то той е в отрядите. Ще се опитам да намеря баланса между личен интерес и интереса на еДържавата. Никога не съм бил и никога няма да бъда луд медалист, който ще саботира интересите на българската общност в играта.

Толкова от мен,

В. Кръстев, о7