Join the new world

Отдавна не бях имал публични изяви. Въпреки, че все още внимателно следя политическия живот в е-страната ни и дори наскоро отново бях депутат, избягвах светлината на прожекторите и публичното конфронтиране на политически теми. Това е главно, защото си имам доста занимавки в РЖ, а и хората, които ме наследиха в БДП работят с голям ентусиазъм и се справят добре.

От това състояние обаче ме извади Ив Жорел , която ми предложи пост в проекто-кабинета си. Постът, за който отдавна мечтая – Министър на Културата! Освен това нямаше как да откажа на Ив. С нея се познаваме от доста време в играта, през по-голямата част от него сме били политически противници, но винаги е имало взаимно уважение, както и много идеи, за които сме били на еднакво мнение. (Предизборната й статия е ТУК)

По този повод реших да свикам една пресконференция, на която да изложа възгледите и намеренията си. Отново очавах пълна зала със симпатизанти, голяма чат от които щяха да са момичетата от клуба на младите демократки-манекенки. Обикновено така преминаваха предишните ми изяви. Разбира се, имаше си и лошите страни, защото често момичетата пищяха силно при появата ми и дори ме замеряха със сутиени, но бях свикнал и някак си се справях.

Ето защо влязох широко усмихнат и с ведра походка в залата, но само един бърз поглед ми подейства като студен душ. Залата освен че не беше пълна, беше заета с добродушно изглеждащи лелки, баби и дори няколко дядовци...



В първия момент си помислих, че е станала някаква грешка и че тук всеки момент ще започне концерт на Веселин Маринов. Когато обаче една младолика баба ми поднесе букет, разбрах, че грешка няма, а това е самата жестока реалност..

В мен се надигна справедлив гняв – къде изчезнаха всички демократки-манекенки??
Първата мисъл, която ми мина през главата беше, че Щурмана е организирал канал за хора и ги е продал като бели робини на лазократите.
И това беше вероятно разбира се, но след като размислих, прецених, че по-скоро отегчени от играта сами са отишли да търсят забавление другаде..

Това прозрение ме изпълни с решимост и нови сили. Постът ми на Министър на Културата придобиваше все по-голяма важност – да върна отказалите се по някаква причина и да дам нов импулс за игра на всички останали.
Щях да проведа тази пресконференция докрай! Молех се единствено този път да няма хвърлени сутиени..

Приближих се до микрофона и казах уверено:
- Днес ще си говорим за култура!

Една баба от задните редове се изправи и изписка:
- Простак! Как така ще си говориш за *ура!? Не те е срам!!!

Изчервих се до ушите, въпреки че не бях виновен. Жената просто си беше забравила слуховия апарат.
Определено не започнах добре.
Чудех се как ще е най-подходящо да продължа при тази аудитория.. След известно колебание казах:

- Освен мен, в проекто кабинета на Ив е и Стоич...

При споменаването на Стоич, тежка въздишка премина през редовете. После се чуха потропвания от оставяне на бастуните, а после бурни овации прекъсвани от викове „Браво!” и скандирания: „Стоич! Стоич!”. Една баба от първия ред се просълзи и извади снимка, на която като невръстна ученичка учатства в манифестация в негова чест след победния му ход към Босна и Херцеговина.



Не малка част от останалите в залата пък бяха в играта благодарение на прочутия му „баби буум”.
Така че бях уцелил верния тон. Сега всички погледи бяха фокусирани в мен.

- Скъпи сънародници! – започнах с патос. – Има нещо, което липсва в играта ни напоследък. Преди време владеехме колонии, после бяхме заличавани няколко пъти, в момента отново сме в подем, но интересно ли ни е? Преди време играта беше много по-отборна и социална, докато в момента на преден план излизат индивидуалните мисии и личния успех.

Не че това е нещо лошо, но повечето от старите играчи продължават да играят главно заради социалния елемант на Ерепублик. Защото тук всеки е срещнал интересни хора и е изградил много познанства и дори приятелства, заради които си струва да влиза поне по веднъж на ден. И това е нещо много по-ценно от спечелените битки или точки опит. Поне за мен е така.

Преди време тук имаше, а и все още има, много креативни хора, които пишеха фантастични поредици или организираха различни конкурси и състезания. Имаше хора, които с неподражаемия си стил раздвижваха пресата и статиите им вълнуваха цялата е-нация.

Нека си припомним титани на перото като Коцито Калки или Зиези, винаги гневното перо на Слап или пиянските статии на НКФВ (изгубени завинаги за поколенията), разказите на Паладина или пък неподражаемия журналист Пунгимунги както и много други позабравени герои..
Тяхното творчество не ни помагаше директно да печелим битки, но правеше живота ни по-цветен и по-забавен.
Това ще е и моят стремеж начело на Министерството на Културата – да създам условия, за всеки, който желае да се изяви по някакъв начин да го направи.

С Ив все още не сме определили в детайли дейността ми, но идеите, които съм изразявал досега и заради които този пост ми беше предложен са:

- Организиране на различни конкурси и състезания, предимно с творческа насоченост. Участниците ще трябва да пишат, отговарят на въпроси или да изпълняват мисии, за което ще получават награди.
- Винаги съм смятал, че не само военните трябва да бъдат облагодетелствани с държавни средства, ето защо целта ми ще бъде поощрения да получават и най-заслужилите журналисти и политици. Вероятно ще има наградени с вестници или стаж в някое министерство.
- Имах идея за подкрепа и на Културистите. Това е една идея започната от АМитрев и продължена от други – а именно: осигуряване на средства за тренировки със злато на група хора за определен период от време.
- Не на последно място – въвеждането най-накрая на система от Държавни медали, които ще бъдат присъждани на отличилите се в различни области. Това е стара идея, възникнала в чата на БДП, която е крайно време да бъде осъществена.

Списъкът е отворен и ще бъде допълван в движение. Естествено, за осъществяването на тези идеи ще е нужен определен бюджет, които не мисля че ще е трудно да осигурим. (В краен случай Щурмана ще направи някое дарение).

Дори да успеем да изпълним само малка част от предвиденото, това пак ще гарантира Златен век на еБългарската култура, просто защото досега не са правени никакви стъпки в тази насока.

Така че, нека преди да гласуваме се замислим какво искаме от играта и да дадем гласа си за разума, позитивното мислене и забавното прекарване! (и за демократките-манекенки разбира се).

Залата избухна в аплодисменти и за мой най-голям ужас дори един сутиен полетя към сцената.
Надявах се само тези усмихнати старци (сред които мернах познати лица като Гаро, Арагорн и дори бай Емпо) да не забравят, че изборите са утре и да дойдат да гласуват за Ив.

И така, направих каквото можах, утре е ваш ред да решите кое е по-важното – културата или бахура..



Поздрави,
J Grey