Join the new world

Защо започнах да играя тази игра? Това всъщност е по-маловажен въпрос. Доста по-същественият е: Защо продължавам да играя тази игра?

Може би по навик. Или заради познанствата, които изградих тук с невероятни индивиди. Или пък заради новите неща които всеки ден научавам тук за света, хората, а и за самия мен. В тази връзка социалния елемент ми се струва много по-важен от това да печелиш медали. Това изказване е малко като на лисицата за киселото грозде, но всъщност не е толкова лишено от смисъл.

Повечето от нас, които си губим времето тук имаме и тайната надежда, че освен да събираме виртуални точки, заедно можем да изградим нещо ново. Едно общество, в което макар и много различни, можем да живеем, работим и общуваме заедно и дори да се уважаваме. Общество, в което освен със себе си, трябва да се съобразяваме и с общото благо, а груповото мнение е моралния съдник за всеки.


Ерепублик за мен винаги е била отборна игра, а не индивидуална, защото нито можеш да постигнеш нещо голямо сам, а и дори по някаква случайност да успееш после няма да има с кого истински да го отпразнуваш. Какато се казва: Сам човек – само за тоалетната.

За съжаление обаче, любимата ни игра се превръща все повече от отборна в индивидуална. За това разбира се са отговорн любимите ни админи. Първо премахнаха орговете, а и повечето мисии след това са в пълно противоречие с отборната игра. Но това малко или повече е нормално – админите винаги ще са лошите, защото искат да печелят пари, докато повечето от нас искаме да се забавляваме безплатно. Така че промени непрекъснато ще има, а ние ще трябва да се нагаждаме към тях.



И така, какво можем да направим, за да стане играта ни отново интересна?

Много неща – стига да има желание. Най-важното е да се ангажират хората, в нещо което харесват – т.е. по нещо интересно за всеки! А не само бонуси за военните, както е било от край време.

Споменах военните – затова ще се спра първо на:

ВОЙСКАТА

С непрекъснатите промени и нови мисии все повече намалява ролята на войската като организация. Паравоенните отряди отдавна иззеха голяма част от функциите й.
Има ли изобщо смисъл от съществуването и в настоящия вид?
Според мен – не!
Отдавна армията не е нито дисциплинирана, нито е печелила важни битки. И за това не са виновни нито военните, нито командирите им – просто играта се промени.
Какво е моето предложение?
Разпускане на професионалната ни армия. Вместо нея – поддържане на Елитен отряд от 10 души, материално стимулиране на най-активните паравоенни отряди и издаване на военни наставления към цялото население.
И нещо ново, което няколко човека вече предложиха под една или друга форма – Наборна военна служба.
Моето предложение е всеки достинал примерно 18 левъл да влиза в казармата и да остава там докато стане 20-ти. За момента това са около 500 души – ако бройката се увеличи прекалено може прагът да се стесни само между 19ти и 20ти. Докато са в Казармата – войниците ще получват различни задачи за мисии, а освен това ще получават и по 0,19 злато на ден за да развиват силата си. (Това прави по 95 злато при 500 души и по около 44 злато, ако Казармата е само за хора между 19 и 20 левъл.)
По този начин всеки ще може да мине през казармата, а и всеки ще може да получи малък стимул за развитието си. Естествено ще има и отказали се след това, но вярвам, че повечето ще останат и еБългария ще може да разчита на тях.



Премахването на войската няма да ни направи по-слаби отколкото сме сега – и без това няма как да се конкурираме с мега танковете с неизчерпаеми банкови сметки. Затова по-добре е да инвестираме златото си в хората, вместо просто да го хвърляме на вятъра. А това, съчетано с поддържане на повече съюзи и умна външна политика може да ни доведе добри резултати.

Освен Война, играта е също така ИКОНОМИКА, ПОЛИТИКА и ЖУРНАЛИСТИКА.

Тук е момента да припомня една стара идея родена в чата на БДП преди доста време – организиране на система от държавни медали, които се дават за различни заслуги. Определено имаме вина, че не реализирахме тази идея досега, но се оказа не толкова проста работа.
Трябва ни първо сериозен регламент, а после и отдадено жури, което да присъжда медалите. Но все още вярвам, че идеята определено си струва. По този начин могат да се възобновят политическите дебати, които вече отдавна забравихме. Могат да се появят нови поетически или художествени конкурси или пък състезания за бизнесмени.
Всичко това ще даде нов стимул на много хора да играят и най-важното – няма да е нужно да притежаваш скрипт за да спечелиш медал!

Това са две от насоките. Друга основна задача трябва да бъде организиране на Регулярни Бейби Бумове. Поне по ведъж на месец или на два трябва да се вдига шум организирано – по радиа, вестници, телевизии – в краен случай по кръчми, ако останалите варианти са изчерпани. Това че бяхме заличени от турците не бе използвано по никакъв начин, а трябваше.

Това са само част от мерките, които могат да направят играта ни по-интересна. Списъкът е отворен, но определено има неща, които можем да свършим, докато чакаме поредните промени.
Национализмът и купуването на гласове вече се изтъркаха – така че време е за нещо различно.

Има ли ентусиасти?