Join the new world

Снимка: vccsturm.cz

Когато Анчо излезе от къщи, Мухата лъскаше новата си придобивка. Трудно я извоюва. Не, пари имаше, но му отне доста време да убеди жена си, че точно този стар BMW R-75 им е необходим. Тя все не се и не се съгласяваше. Накрая изръси, че с коша ще кара картофи от лозето и тя кандиса.
 Трудно би обяснил картечницата. Всъщност, защо да е трудно - за да гони скорците. Здравка бе здрава, но не и умствено. Добре, че Анчо не се бе метнал на нея, с гордост си помисли Мухата.
- Тате?
- Ъ?
- Трябва да ходим до Бакала.
- Що?
- Щот' на Гъбата й трябва помощ.
- И що не му звъннеш?
- Звъннах.
- И?
- И жена му каза, че е изпил толкова бира, че две думи на кръст не може да обели.
- Че отде толкова бира?
- Аудан му пратил TIR с любимата му марка пенлива течност. Трети ден се черпели с шофьора, но даже не са и преполовили ремаркето. А Гъбата е на зор. Трябва да отидем на място.
- Аз бира пия, но не чак в такива количества. Виж, ако беше Кок...
- Е, да, ама е бира.
- А Лозаря? Потърси ли го?
- Е-е-ей, вярно!
 =============

- Да? О, Анчо, намерихте ли Гарабеда, какиното?
- Мне. Ма ми хрумна да потърсим Лозаря.
- Аз вече му звъннах.
 - И? Съгласи ли се?
- Говорих със съпругата му. Няколко пъти. Все го нямаше. Но звънни му ти. Аз съм жена и може, нали се сещаш, да го крие...
- Аха, да, добре.
===============

- Ало, Лозаря!
- Кой го търси? - попита застрашителен женски глас.
- Аз съм Анчобой, от еРепублик. Искам да го помоля за помощ, че Управителя на Банката...
- Ами, ела! Ако можеш да го измъкнеш, твой е!
- Добре. Идвам.
 Анчо не разбра всичко казано в последното изречение, но реши, че на място всичко ще се изясни. Така и стана. Макар това да не разреши проблема на Гъбата.
================

Жената на Лозаря ги чакаше пред външната врата. Усещаше се някакво нетърпение в стойката и гласа й.
- Дано успеете!
- Ама... ама какво става с него? - попита Мухата. - Зле ли е?
- И аз бих искала да разбера.
Мухата и Анчо се спогледаха.
- Мда. Май трябва да почна отначало.
 Оказа се, че Лозаря си има... лозе, разбира се. След гроздобера, всяка чепка бе прегледана и изчистена от загнили зърна. Следял всеки етап от превръщането на плода във вино. И дотук всичко било в реда на нещата. Дошло време да слага киселото зеле. И в това Лозаря бил майстор. После дошли надениците и бахурът. И тогава се случило нещо странно. Поне за жена му.
Било ноември и всичко било станало за употреба, когато той се заключил в мазето.
- Оттогава очите му не съм видяла. Туршия - също. Всъщност - нищо от зимнината.
- Да не е замръзнал?- загрижи се Анчо.
- Тц! Казваме му мазе, но то не е като вашите, в блоковете. Нашето си е с маса за 50 човека. Има тоалетна, баня, джакузи, спалня, кухня и качествена водо-, студо- и шумоизолация. На пода съм постлала килими от мама и меча кожа от тате. Долу е управлението на парното ни. Добре, че се саморегулира, а отвън има отвор за зареждането с пелети. Ако му е зле, то не от студ, а от преяждане и препиване. 
Мухата и Анчо пак се погледнаха. Явно Лозаря отпада. Щяха да ходят до Бакалина. Всъщност, да се возят, де. Поне Анчо.
=================



===========

Гарабеда, Част 2
https://www.erepublik.com/bg/article/-27-2763476/1/20