Join the new world

Арсен Люпен и тайното оръжие Q500- 2 част

Лимож ,къщата Q3 с градинката на физика Филип Буве.
Арсен Люпен и Холмс се бяха насладили на по-обичайното пътуване, макар и с електрическа железница.
Холмс погледна ключалката, въздъхна и извади връзка шперцове. През това време Арсен повдигна декоративната ваза до входа и триумфално подаде резервния ключ на колегата си.
- Професорите са разсеяни и винаги държат някъде резервен ключ.- рече джентълмена-крадец.
За тяхна изненада ключа превъртя на половин оборот и отвори. От вътре се чуваше шум на претърсване. Арсен и Холмс си размениха безмълвни знаци и дружно се хвърлиха върху очертаващата се дребна фигура. Със сподавен вик натрапника падна. Люпен го завърза с вратовръзката си и извади с елегантен жест портфейла от вътрешния му джоб.
На слабата светлина на кибритената клечка Холмс прочете „ЕДЕН- Секретни служби”
Люпен се наведе към тялото, за да изтръгне от него признания, но Шерлок го задържа.
- Няма смисъл. ЕДЕН не е отвличал Буве. Задачата ни става все по-сложна..

х х х
Лиможката полиция действаше педантично и ужасно бавно. Най-накрая отведоха агента на ЕДЕН и пуснаха тока в изоставената къща.
Откъде да започнат? Люпен беше твърде скептичен за изстиналата следа.
През това време Холмс изследваше с лупа задната врата, като че ли ще купува къщата.
Той извади пинцет и издърпа някаква хартийка, запречила езичето на бравата.
- Ето как са влезли нападателите!- рече Шерлок въодушевено и подаде находката си на Люпен.- Имало е вътрешен човек.
Арсен обходи с поглед занемарената градина пред къщата и прошепна: Градинарят!
Двамата се упътиха към градския пазар...

х х х

„Ако искаш новина- иди на пазар в Лимож.”- гласеше местна поговорка. Холмс се беше зазяпал в сергията с лули. През това време Арсен галантно разговаряше с продавачката Матилда за времето, зеленчуците и какво ли не.
- А спомняте ли си мосю Буве да е имал градинар? Или сам е отглеждал тези прекрасни гардении..
- Ха! Буве и цветя!- изсмя се Матилда.- Разбира се, имаше градинар. Замина си.
- Руснак?- намеси се Шерлок. Най-сетне той беше развил намерената от него хартийка. Беше парченце от вестник на кирилица.
- Не- Българин! Българите са добри градинари- отвърна продавачката вещо.
- България!?- извикаха едновременно Люпен и Холмс- OMG!

х х х

ЕСофия! Шерлок и Арсен най-сетне си отдъхнаха от първия си полет, усетили здрава почва под краката си. Още на стълбичката ги чакаха неколцина мъже с черни костюми и очила. „Мода!”- усмихна се Холмс.
- Министър на отбраната Мелиорес!- представи се техния началник- Последвайте ни!
Черните лимузини потеглиха величествено към министерството.

х х х


Сумрачната зала в министерството беше в успокояващо зелено. Климатиците бръмчаха над мастодонтите-дивани.
-ЕДЕН!- рече министъра и отпи голяма глътка бира.- Само ЕДЕН е зад това, помнете ми думата...
Холмс предпазливо опита от напитката.
- Но....градинарят, мосю! Как ще го обясните?
- Не е първият градинар, избягал след изчезването на господаря му....
Люпен стана от дивана и се заразхожда като тигър в клетка.
-Грешим! Не търсим както трябва! Известно ли е какви материали са нужни за Q500?
- Разбира се.- изпусна се министъра.- Нали сме съюзници- заглади положението той.
- И кой е най-редкия материал?
- Скъпоценни камъни с форма на ромб и размери 1.5/1.5- точно 12 на брой.
- И кой е купил такива?- почти изрева Арсен, напипал вярната посока.
- Трудно е за проследяване. – рече примирително Мелиорес- Ще видим. Компютрите ни не са тъй бързи като вашите..

х х х

Уютното ресторантче зад ъгъла на министерството беше приятно място за вечеря. Холмс и Арсен се нахвърлиха като вълци на препоръчаната им Q4 храна- кебапчета и шопска салата. Виното беше превъзходно.
Но най-превъзходен беше гласът на певицата, която излезе на подиума. Тя носеше сребриста рокля на пайети и имаше сребърен глас.
Арсен Люпен остави чашата и се втренчи в девойката.”Жозефина! Но...как е възможно?!” Той стана и машинално последва певицата зад кулисите.
- Жозефина? Скъпа моя! Ти ли си?
- Наистина съм Жозефина, но ме бъркате, мосю!- рече уплашено българката на перфектен френски.
Арсен махна с ръка, обърна се и отиде при бармана. Поръча си двойно уиски.
- От кога пее в бара това ангелско създание?- запита той.
- От година. Отгледана е от баба си, а после в сиропиталище. Животът е тежък, мосю!
- А каква е била фамилията им? Познавал съм май отнякъде тази баба.- рече Арсен и показа на бармана една избеляла снимка.
- Сернин...но внучката се прекръсти Серова.Артистично име.
Сълзи потекоха от лицето на Арсен и капнаха в чашата му.
„ Мон дьо, това е...внучката ми!...”
To be continued….