Join the new world

Както винаги, Евкадрон и Тиана се срещнаха на скалата.
- Привет, вожде! – подкачи го послушницата.
- Ти като че ли единствено не се радваш за мене. Всъщност, не знам дали да се радвам или да скърбя дали ще се справя. – отвърна тъжно младежът.
- Ще съумееш! – каза отривисто Тиана.
- Хайде де ! А пък ти ще си жената на вожда!
- Аз? Няма ли да ти дадат щерката на златаря? Тъй подочувам аз сред жените...
- Но аз ... не съм се съгласявал...
- Такава е и волята на Богинята. Не ни е съдено да бъдем вречени.
- Ти какво – вече вдъхната от Богинята ли си станала? Но тогава...ти никога не можеш да бъдеш моя.
Евкадрон се оттегли с наведена глава, замаян от неприятните новини. Вожд и съпруга – не можеше да има и двете...

х х х

Дебнейки зад храстите, Хомин изгледа с омраза своя съперник и крадешком пристъпи към обекта на страстта си.
Тиана се сепна, замислена над предишния разговор.
- Е, не станах вожд, но теб ще те имам! Още сега! – рече натрапникът, опитвайки се да я прегърне.
Хубавицата се изплъзна ловко, хвана го за ръцете и го погледна право в очите.
- Няма! Не можеш да ме имаш?
- И защо? Заради един голтак? Аз ще те обсипя с накити и хубави дрехи, ще бъдеш най- богатата жена в града и всички ще ти се кланят!
- Не ти ща имането! Казвам ти, не можеш да ме имаш!
- Ти...ти и проклетата ти мания по Богинята !
Хомин се нахвърли отново и я събори на земята. Двамата се затъркаляха от скалата по нанадолнището към храма.
Внезапно нечии крака спряха лудата въртележка и един жезъл се опря в гърлото на насилника.
- Стой, безумецо! Тя наистина е вречена на Богинята!
Младежът с ужас гледаше обезобразеното от огъня лице на жрицата.
- А сега се махай, коварно псе!
Семела подаде ръка на ученичката си и изръмжа нещо неразбираемо на древния език.
- Връщай се в храма! Гледай я ти- да се занася по мъже! Или съпруга – или вречена на Богинята – не може и двете! Тази вечер хубавичко си помисли! Утре ще те калесам –или никога! Хубава работа!