Join the new world

Изумрудената крилата фигура на небюланина се рееше пред вторачените погледи на екипажа. Холографското изображение отваряше и затваряше уста, но не се чуваше нищо.
- Ето, забравил си високочестотния филтър!- намръщи се Джой Бъгстер.
- Хайде пак-виновен !- обиди се Ратай- Да опитаме пак!
Този път изображението затрептя, но глас имаше.
- До земляните. Тревога! Клаксианците ни нападат! Предавам нови координати...
Спунк и Джоки се спогледаха и пръстите им затанцуваха, въвеждайки новия курс.

х х х

Пуки не си поигра с мишока Звезделин в неговата клетка, не се усмихна на шегите на готвача бай Миле, похапна само няколко лъжици крем-супа и отиде в каютата на Диди, съпроводена от Кобрата.
Там ги посрещна маймунката Джимбо. Пухкавият оранжев извънземен се настани в леглото до малкото момиченце.
„Отпусни се...сън...”- прошепна Джимбо в съзнанието на Пуки.
Изтощената къдрокоска протегна ръце и го прегърна.
Кобрата хареса мирната картинка на двете спящи създания, кимна и потегли към мостика. Какво ли бяха изпратили небюланите?

х х х

В бялата мъгла нямаше очертания. Странна мелодия звънтеше като елей в сърцето.
Беше ли това рая на небюланите?
Мъглата се разстъпи. Летях над разрушени куполи и високи кули, килнати като детски играчки.
Там- на хълма имаше красив бял палат. Огромният сферичен купол се поддържаше от колони, преливащи в цветовете на дъгата.
Наблизо проблясваха изстрелите на последната битка.
Беше ли това ада на небюланите?

х х х

Зелената планета на небюланите изплува на екраните. Най-сетне! След 3 години пътуване бяха достигнали целта.
Пилотката Джоки посочи странно триъгълно съоръжение, плаващо също в орбита.
- Какво ли етова? Не засичам вражески кораби.- каза капитана.
- Навярно битката се води на земята.- отвърна Бъгстер.
- Пригответе бойния отряд!- нареди Спунк на Гогов.
- Капитане, едната совалка потегли!- извика тревожно Ратай.
- Как така? Без екипаж?- изненада се Спунк.
- Сензорите засичат два живи обекта.- докладва Кобрата.
Изведнъж на екрана засия усмихнатото лице на Пуки.-
- Не се тревожете! С Джимбо отиваме да дирим помощ.
Совалката се насочи към сребърната триъгълна конструкция, премина през нея и...изчезна.
- Така си и знаех! Старгейти наистина има!- рече възторжено Бъгстер.
х х х

Въоръжените до зъби командоси, начело с Велик Гогов рапортуваха пред Спунк в хангара.
Сладката Джеси се усмихваше, нарамила докторската си чанта. Беше щастлива, че ще стъпи на твърда земя.
Неочаквано на сборния пункт се появи Нолимит.
- Е- какво? Все ще ви потрябва д-добър м-механик. Пишете ме д-доброволец.
Капитанът погледна въпросително Джеси, сетне кимна.
Той си спомни сбогуването с Джоки преди малко.
„Трябваше да пилотираш втората совалка, но сега..Имаш сериозна задача- да прибереш у дома екипажа, ако не се завърнем от сражението.”- бяха думите му.
Совалката потегли към зелената планета.
Още усещаше целувката на Джоки по устните си.

х х х

Свирепите гущероподобни фигури на клаксианците стреляха методично и настъпваха по стълбите към огромните врати на храма.
Вниманието им бе отклонено от една совалка, която се спускаше към двора на светилището.
Спунк почувства като с кожата си ударите на бластерите по бронята на кораба, но стисна зъби, направи вираж и се насочи отново към координатите.
- Дръжте се!- извика капитана, забелязал искрите от лявото крило.
Совалката се удари два пъти, плъзна се и накрая утихна. Командосите заслизаха сръчно. Някои от тях вече потушаваха огъня, без да имат директна заповед за това.
Трима небюлани, отделили се от сражението при портата, посрещнаха земляните.
- Очаквахме ви, но ето какво се случи.- рече едната крилата фигура.
- Но не всичко е загубено.- добави втората.
- Имаме задача за вас. Трябва да събудите Пазителите.
Гогов нямаше нужда от превода на Кобрата. С няколко жестове той се разбра с предводителя на защитниците и разположи хората си на слабите места на отбраната.
Спунк, Кобрата, Джеси и Нолимит тръгнаха със стария небюланин към вътрешността на храма.

х х х

Подът на храма бе лазурно син, осветен отвътре от малки златисти светлинки.
Огромни колони подкрепяха сферичния купол. Те също светеха, обгърнати от спирали с цветовете на дъгата.
„Колко е красиво!”- помисли си Джеси, като намести чантата на гърба си.
- Пазителите са разположени в помещения в четирите ъгъла на храма.- изтръгна я от унеса стария небюланин.
Той извади една кутийка от торбата си и я отвори. Всички се наведоха – вътре сияеха магично четири изумрудени кристални ключа.
- Това са ключовете на Пазителите- обясни монаха- Трябва да побързаме.

х х х

Гогов се наведе и взе дръжката на меча от убития небюланин.
- Не е за теб.- опита се да обясни Яргкх, лидаре на защитата.
Няколко кръгови движения накараха лазерното острие да засвети отново.
Крилатият извънземен хлъцна от изненада.
- Но...как? Възможно ли е да си потомък на Древните, посетили Земята?
Гогов сви рамене и се втуран в атака. Двама клаксианци се бяха качили на една кула, разрушавайки съоръжението на върха й!
Землянинът стисна зъби, прекоси няколко стъпала и скочи през липсващите към площадката. Мечът изсвистя и събори влечугите.
„Хубаво оръжие”- помисли си той.
Няколко изстрела попаднаха в двора.
- Късно е. ..- рече задъханият Яргкх, който най-сетне го беше настигнал.- Защитната сфера е деактивирана.

х х х

Докато групата в храма се дивеше на кристалните ключове, пред тях се телепортираха трима клаксианци.
Монахът извади лазерния си меч, за да парира ударите на назъбените като триони ятагани на враговете. .Всичко по-сетне стана за секунди.
Джеси напръска лицето на атакуващата я физиономия със спрей от чантата си.
Нолимит вършееше с любимия си огромен френски ключ. Един от нападателите вече беше проснат от него, държащ главата си и издаващ странни страдалчески звуци.
Спунк и Кобрата довършиха останалите.
Крилатата фигура на небюланина лежеше сгърчена на пода.
- Оставете ме. Пазителите...побързайте.- прошепна той и издъхна.
- От тук коридорите се разделят на четири.- установи Кобрата.
Всеки взе по един изумруден ключ и се затича по своя коридор към надеждата...

х х х

Гогов и Яргкх разположиха оцелелите бойци на позиции, близо до входа на храма.
Последният отпор им струваше скъпо. Клаксианците бяха превзели портата на двора, преминавайки през другата кула.
- Твоите другари трябва да побързат.- рече небюланинът.- Иначе всичко тук ше е безсмислено...

х х х

Джеси не обичаше да тича. Тя харесваше плуването. Лекарката затвори очи и си представи как плува в хладните бързеи на река. Тялото й ритмично вземаше разстоянието. Една врата се отвори автоматично пред нея. Огромен великан бе застинал в страховита поза.
Джеси постави изумрудения ключ в пъпа на фигурата и тя засвети...

х х х

Спунк бързаше по сивия коридор, сякаш летеше сред звездите. Струваше му се, че се намира на кораб сред необятната Вселена. Внезапно коридорът свърши със зееща пропаст. От другата й страна бе Пазителят.
Спунк си пое въздух, засили се и скочи. Приземи се през рамо и се озова пред колоса. Точно се чудеше къде да постави ключа, когато видя отвора в пъпа...

х х х

Нолимит крачеше по червения коридор, който допълнително засилваше чувството му за опасност. Един клаксианец се телепортира пред него. Крис замахна с ключа, но ръмжащата особа му го отне и захвърли. Извънземният триумфиращо натисна противника с тялото си.
Механикът заопипва по колана си и хвана дръжката на лазерния меч, който бе прибрал от монаха. Острието се активира и отдели ръката на клаксианеца от тялото му.
Нолимит избута влечугото от себе си.
- Тоя отдавна не е бил на баня.- мърмореше той, нагласяйки изумрудения ключ на мястото му.

х х х

Лилавият коридор завършваше с врата, на която имаше надпис в полукръг.
Кобрата опипа буквите и установи, че могат да се местят.
„Разбъркани са.”- помисли си той.
Пръстите му бяха по-бързи от мисълта, която отказваше да повярва.
„Херувим”- прочете лингвистът.
Изумрудения ключ трепереше в ръката му, когато докосна великана.

х х х

Последният защитен вал на светилището очакваше последната схватка.
Внезапно огромен облак се появи от небесата. След малко в него с просто око можеха да се видят малките едноместни корабчета. Като оси те се нахвърлиха на позициите на клаксианците. Едно от корабчетата закръжи и се приземи до защитниците.
От него изскочиха Джимбо и малката палавница Пуки.
- Видя ли? Докарахме помощ!- рече триумфиращо тя в прегръдките на Гогов.
Внимнието на всички бе насочено обаче към друга невероятна сцена.
Четирите сфери ожт ъглите на светилището се разтвориха като цветя и от тях излетяха огромните херувими. Пламъците от очите им сееха смърт сред неприятеля. Не след дълго земната битка приключи и те се насочиха към облаците.
- Къде отиват?- попита Гогов.
- Ясно е къде...- прошепна на себе си Яргкх.

х х х

- Предайте се!- каза гущероподобната фигура от екрана.
Джоки гледаше огромния кораб на клаксианците в орбита. Скрит от другана страна на планетата, той се беше появил пред кораба на земляните.
Внезапно пилотката видя четири малки точки, които се приближаваха към тях.
Враг или съюзник? Огромните човекоподобни фигури се разположиха ог четирите страни на клаксианския флагман, сякаш го пленяваха. Но това не беше всичко.
Четири ослепителни лъча превърнаха кораба в ослепителнобяло кълбо, изпреварвайки експлозията...

х х х

Голяма част от екипажа присъства на погребалната церемония на небюланите.
Телата бяха наредени в кръг, заобиколени от скърбящите, хванати за ръце.
Тъжна кристална мелодия се изтръгна от тишината, вибрираше в сърцата и умовете.
Постепенно телата на починалите ставаха все по-невидими и накрая изчезнаха, оставяйки златни семена.
Старейшината Яргкх ги събра в една торбичка и я подаде на Пуки.
- Знаеш какво да направиш.- рече тайнствено той.- Вие сте наши деца...
- Но...можете ли да излекувате татко ми?- попита малкото момиче.
- Той е вече излекуван.

х х х

Борил гледаше през илюминатора на орбиталната космическа станция. Само 3 години бяха необходими, за да се изнесе цялото оборудване в орбита. Непрекъснатите сражения правеха наземната станция уязвима. Накрая се стигна до международен пакт за ненападение на орбиталната станция.
Още 3 години! Какво ли се бе случило с Каси? Връзката бе прекъснала преди няколко месеца.
Дежурният се настани удобно в креслото, замислен за бъдните дни. Кога ли щеше да се появи въжделената фигура на звездолета?
Той не забеляза огромния светещ триъгълник, от който изплува космическия кораб.
Борил разтърка очи пред миража.
- Тук орбитална станция „Земя-1”. Идентифицирайте се!
- Хей, така ли посрещате у дома?-чу се гласът на Каси.
- Но..как?- разпери невярващо ръце той.
- Небюланите ни преведоха през звездния им портал.
Образът на Касиопея изчезна. На екрана се усмихваше...едно бебе.

х х х

Бялата мъгла с красивите бели сгради на небюланите изчезна. Трябваха ми седмици, за да се приповдигна. Павлина често седеше до леглата ми, чуруликаше ми за събитията, които бях проспал или ми четеше от някаква книжка истории на небюланите. Често се мръщеше, когато отказвах творенията на бай Миле.
Една сутрин тя се появи в чистото си и изгладено синьо гащеризонче, на което грееше емблемата на звездолета.
- Пристигаме у дома.- отвърна триумфиращо Пуки на нямия ми върос.
Въпреки протестите на Диди и Джеси, станах и тръгнах към каютата.
Трескаво приготвих камери, бележници и микрофони. Журналистическият труд искаше жертви.
Павлина бе наметнала някакъв лазурносин шал- подарък от небюланите. На всичко отгоре отказваше да сплете плитки.
Спунк, Гогов и Нолимит прекъснаха споровете за облеклото.
- Готови ли сте?- попита капитана.
Но вместо към изходящата рампа, завихме към помещението със скафандрите.
- Имаме още една, последна задача.- рече тайнствено Нолимит.
Облекли скафандрите, гледахме любимото синьо кълбо на Земята.
Пуки разтвори торбичката си и пръсна златните семена на небюланите. Те зазвъняха като живи, засветиха и потеглиха към Земята.

„И както в древни времена духът им отново бе посеян между човеците...”
Яргкх- „Апокалипсис” 22:7