Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-9 част

Четирите хеликоптера и малкия медикоптер излетяха, оставяйки кратера на императорската гробница.
- Чудна работа!- рече Джей Грей.
- Какво ти е чудно?- запита МадБойчо.
- Ами...толкова силен взрив, престрелка,а никой от сърбите не се намеси.
Отвисоко те видяха кораби, дебаркиращи в пристанището на Ляонинг под американски флаг.
- Ето защо!- посочи с ръка Шнорхела.
- Да им помогнем ли? Те ни приютиха така сърдечно!- каза бай Гошко.
- Нови нареждания.- потвърди Per lovem, като си свали слушалките.- Шифрограмата от министър Фриц гласи „Да помогнем на сърбите на всяка цена. Ляонинг не трябва да бъде превзет.”
Бойните хеликоптери се насочиха към брега, където сражението кипеше. Медикоптерът зави към кораба с армейските части, който се беше закотвил, получил също радиограмата. Трябваше да направят няколко курса с машините, за да върнат армията.
- Имам идея!- каза предводителят на гарванския отряд.- Защо не пуснем всеки от четирите отряда като десант на различни места? Така ще разпилеем силата на врага и ще разкъсаме бойния им ред.
За последвалата славна битка много се е писало, така че нищо ново няма за добавяне. Само ще кажа, че в нея участваха още Троянеца, Fallen и ред други еиграчи, упоменати в предните части...Те изпълниха с чест задачата, докато пристигна основната част от армията, пък и след това...

х х х

Седмица след това същите хеликоптери кацнаха на летището в освободената ЕВарна. Личният състав се нареди пред машините, в очакване да пристигнат министър Фриц и президента Мелиорес.
Най-сетне президентската кола пристигна и всички отдадоха чест.
Видимо намръщен, президента вървеше пред частите и се спря пред Джей Грей.
- Какво да ви правя сега?! Кажете!! С тази така наречена секретна задача едва не предизвикахте българо-китайска война! И не постигнахте нищо!
Джей Грей мълчеше с изчервени уши.
- Недей така, момко! Ей с тия ръце бих китайците и освободихме момчетата.- рече развълнувано бай Гошко.
- Е, не е съвсем нищо, шефе.- рече упорито Ди Здравия, макар и с патерица в първия ред.
- И какво е то?
Боби Джей, Бимба, Митко и Якоб се появиха, носейки голямо ковчеже.
Президентът го отвори и ахна. Там беше бюста на императора, както и някои златни предмети от самата гробница.
- Прибрахме ги в последния момент.- каза Митко и се ухили.
- Е, има и още малко.- добави скромно Якоб и извади от джобовете си шепа перли. – Все пак гмуркането с Ди също имаше резултат.
Ди Здравия го гледаше с драконов поглед, но после прие благородния жест към ЕБългария и кимна.
Тук няма да описвам награждаването с медали, нито тържеството. Само ще отбележа, че Митко получи алфа снайпер и беше адски доволен.

х х х

Бимба, Боби, Митко, Якоб и Ди Здравия посетиха Димов в болницата.
Той беше вече в съзнание, макар и без далак. Грижовните сестри му бяха донесли огромен скицник и той рисуваше символите, картините и чертежите, извиращи от съзнанието му. Ослепителното кълбо с лилава енергия – духът на императора беше в него, предаден от кристалното кълбо.
- Еон каса диен!- поздрави той приятелите си.
- Това сигурно е добър ден.- предположи Боби.
- Не се сърдете.- каза Димов.- Това е императора, нали разбирате...
- А той...откъде иде?- страхопочитателно запита Бимба.
- Ето от там.- показа болния една картина.- Точно в средата има една звезда, в средата на зеницата..
- Къде, къде?- наведе се Боби.
Hellix nebula