Join the new world

Въздухът не ми достигаше. Призрачни фигури плуваха в бялата мъгла.
- Несъмнено- емболия. Сложете го на хепарин!- нареди едната бледа сянка.
Звуците достигаха до мен през слоевете изнемога, изкривени и забавени.
Внезапно пространството се пропука. Намирах се отново на космическия кораб. Вместо люк от стената се зъбеше огромен метеор и въздуха съскаше покрай него. Вратата на каютата бе автоматично блокирана.
Преди броени минути бях смъкнал панела на сервизния тунел и пъхнал в него дъщеричката си Пуки.
- Давай!Потърси помощ!
Паднал до металната плоскост, не забелязах сълзите в очите й. Облегнах се на стената, гърдите ми свиреха. Въздухът не достигаше.

х х х

На мостика Ратай пръв забеляза метеорите. Целият екран бе изпълнене с рояка опасни гости. Не след дълго пилотката Джоки усети първите им ужилвания по корпуса на звездолета.
- Излизаме от светлинна!- нареди капитан Спунк.

х х х

В полумрака на машинното Нолимит и Мамулка бъбреха, отпивайки от коняка „Небюла 2012”- подарък от бай Миле готвача.
- Излизаме от светлинна! Спрете светлинното ядро!- чуха те командата, съпроводена от пращене.
- Но шефе, Касиопея я няма! В лечебницата е.- рече механика в комлинка.
Отговор нямаше. Двамата с Мамулка се спогледаха и изправиха пред пулта като неандерталци пред мамут.
- Трябва да са тия 3 копчета, ама като затворя о-оня кран.- взе соломоново решение Нолимит.
Той взе френския ключ и започна да завива крана, когато единия плазмопровод се скъса. Струята го избута като чучело към стената.
Мамулка се втурна към приятеля си, но той й замаха през парата.
- Първо затвори другия кран! После- този.
- Да видиш ти сега!- рече си решително Мамулка и взе инструмента.- Само че накъде се върти? Наляво или надясно?
Тя се бореше със заялия метал и ужаса, под заплашителното светене на ядрото.
Не разбра как успя. Оставаше само да натисне комбинацията на пулта. Но там вече бе застанал Велик Гогов от охраната. Раненото животно на двигателя утихна...

х х х

Джоки умело лавираше между хвърчащите парчета смърт. Тя нямаше време да си отдъхне, когато излязоха от светлинна скорост.
Джой Бъгстер съсредоточено пресмяташе и подаваше координатите на по-безопасен курс.
Кобрата бе прехапал устни и с бледо лице гледаше пулта със сензорите на кораба и щита.
Внезапно силен удар разтресе корпуса.
- Разхерметизиране в отсек на десния борд.- докладва той.
- Стоп! Пълен стоп!- извика капитана.
Звездолетът спря и настъпи тишина.
Джоки стана от мястото си и гледаше екрана като хипнотизирана.
- Господи! Това не са метеори!
Безброй отломки от кораби се носеха призрачно, докъдето погледа стигаше.
- Война!- рече дрезгаво Спунк.

х х х

- Напъвай! Напъвай, по дяволите!- викаха Диди и Джеси в лечебницата.
Касиопея се напъна, проклинайки всички роднини на лекарките и на Борил.
- Ето, вече се подава! Дай още веднъж!- изписка Джеси.
Внезапно корабът се разтресе като стара шхуна. Диди държеше нара, за да не падне родилката. Масичките и табуретките се разхвърчаха с трясък, посипвайки медикаментите и инструментите.
Каси се напъна, усещайки как нещо се освободи и бебето проплака.
Паднала на плочките, Джеси стискаше във въздуха драгоценната стерилна ножица, с която сряза пъпната връв.
- Момиченце е!- въздъхна триумфиращо тя.
Касиопея прегърна учуденото от света бебе. В този момент те бяха на светлинни години- у дома.
Чудейке се какво се е случило, Диди се опита да отвори вратата на лечебницата, но тя бе аварийно заключена.
Толкова очакваната от екипажа новина трябваше да почака...

х х х

Спунк и Кобрата вървяха по централния коридор, като на всяка пресечка проверяваха десния коридор и каютите. Трябваше да локализират мястото на удара и да потърсят пастрадали.
Изведнъж те чуха тропане, идващо от стените.
- Трябва да заобиколим!- реши Кобрата и свиха по другата пряка.
Тропането идваше от един отдушник.
- Тука съм! Помощ!- чу се приглушения глас на Пуки.
Стъпил на раменете на Спунк, Кобрата отвори сервизния тунел и издърпа момиченцето.
- Добре ли си?-попита командира тихо и се опита да отупа саждите от комбинезона й.
Пуки завъртя глава и се разплака.
- Татако е в каютата с...метеора.
Разтревожен, Кобрата изкърти контролния панел на каютата и започна да пренарежда жиците.
- Имате 30 секунди- промърмори той.- После вратата ще хлопне автоматично.
Спунк се хвърли в процепа и издърпа безжизненото тяло на писателя. Кобрата приклекна, за да провери пулса му.
- Едвам се долавя. Бързо към лечебницата!



х х х

Ако някой беше казал на Диди и Джеси, че лечебницата ще е нещо средно между екшън и менажерия, те не биха повярвали.
Не че не очакваха да се хизсипе половината екипаж, за са видят „нашето бебе”.
„Ако Борил можеше да чуе тези думи, щеше да има откъснати уши.”- беше казала Касиопея весело.
Едва оправили инвентара, повили бебето и го поставили тържествено в ковьоза, лекарките видяха как вратата ке отваря със скърцане и вътре влетяха Спунк и Кобрата, носещи безжизнено тяло. След тях вървеше като навита кукла Пуки с пребледняло лице.
- Бързо! Губим го!- извика Кобрата и хвърлиха писателя на триажния нар.
- Не диша!- рече Спунк и подаде на Диди ларингоскопа.
Пуки седна тихо на съседното легло, като се тресеше цялата. Не можеше да заплаче. Това беше отвъд тежестта на сълзите.
Джеси и Диди обкичиха татко й със най-различни електроди и пособия и накрая го поставиха в барокамерата.
Кобрата прегърна през раменете малката и заедно погледнаха през люка. Лицето на писателя бе бледо и спокойно.
- Не се страхувай! Всичко ще се оправи!- говореше й нейния приятел, но тези думи сякаш бяха зад стени и не се отнасяха за нея...
Вратата на лечебницата се отвори и вътре влязоха Велик Гогон и Мамулка, които подкрепяха ранения Нолимит.
- Само вас ви нямаше! Какво се е случило?- намръщи се Диди.
- Изгорен е от плазмопровод! – лаконично отвърна Гогов.
Мамулката настани охкащия си любим на третото легло.
- Оххх! Ръчишката ме боли! И сега с коя ръка ще вдигам на-наздравица?-пъшкаше Нолимит.
Джеси го превърза и му даде обезболяващо.
- С този мехлем на небюланите ръката ще зарастне за седмица.- ободри го тял- Но без...ракия.
Крис не я чу- беше заспал от обезболяващите.
- Хей, вижте! Тука си имаме бебе!- изписка Мамулка, която без да иска се беше облегнала на ковьоза.
Гогов и капитана поздравиха Каси, докато останалите се дивяха на навороденото.
Каси се усмихваше и накрая каза
- Не е кой-зане какво геройство! Героите сте вие, изправени пред опасностите на метеорите!
- Съобшение от Небюла!- чу се от комлинка.
Спунк и Гогов се извиниха и завтекоха към мостика. Кобрата се поколеба, после хвана хлипащото момиченце за ръката и тръгнаха към столовата.
Диди и Джеси изгониха Мамулка, за да не пречи на ранения си приятел.
Писателят остана в барокамерата. Той сънуваше небюланите.