Join the new world

Пътници във времето- 8 част

Червеното слънце багреше хоризонта с аленото на очакването.
- Сигурен ли си, че беше тука?- може би за пети път Боби попита капитана.
-Ето ги!- извика той, видял лодките на ерумънците, излизащи от времевия прозорец.- Пълен напред!
- Ай- ай, капитане!- извика Джоки и хвана щурвала.- Да видим сега какво съм направила с твоята яхтичка...
Моторът изрева и полетя като ято бесни птеродактили.
Пилотката беше приятно изненадана от резултата и се усмихна доволно.
- Ти да не би да си сипал от юрското гориво?- попитах тихо капитана.
- Мхм. Ама не казвай на Джоки, тя нагласи мотора перфектно...
Далече напред се виждаше замък, потопил мостовете си във водата. Румънските лодки се изгубиха. Приближихме брега и гледахме внимателно, докато съзряхме плавателния канал, навлизащ в дълбините на тяхното убежище.
Яхтата заскърца застрашително с бордовете си на тесния вход, но после заплава без проблеми. Не след дълго видяхме излизащи от водата стълби и празните лодки.
Що ли за изпитания ни очакваха в гнездото на неприятелите?

х х х

17 светлинни години до Хеликс небюла, изминати за 17 секунди от хиперпространствения сигнал. Колко ли време щеше да бъде нужно, за да дойде помощта?
Извънземният в Димов се сви от студ. Толкова векове бе чакал в стаза, а сега дните му се струваха години. Трябваше ли да скрие времевия трансмутатор по-грижливо в криптата? Невъзможно- нали той го съхрани жив в сферата замръзнало време.
Изведнъж пред смаяните очи на Димов се появиха високи сребристи силуети. Те просто докосваха пазачите, които падаха в безпаметен сън на земята.
Ерумънският главатар започна да стреля по прозрачните пришълци без резултат. Извънземните го заобиколиха и той закрещя, преди да се разпадне на атоми.
Една от сребристите фигури развърза Димов и нежно го изправи.
- Той беше твоя мъчител, нали?- чу звънлив глас в главата си учения.

х х х

Вървяхме по тесния коридор на подземието, от тавана на който капеше вода.
Момичетата ни следваха, въпреки протестите ми да оставят поне Ели в яхтата.
Когато излязохме на партерния етаж, видяхме няколко стражи, паднали на земята.
- Странно, не са мъртви, нито ранени!- констатира Боби, като се наведе към един от тях.
- Спят! Давайте напред!- рече решително Бимба.
Диди и Джоки милосърдно отместиха спящите хубавци в по-удобна позиция.
Ели не припкаше, но и не накуцваше с левия крак. Докато се дивяхме на стражите, тя бе изчезнала по-напред.
- Ах! Идвайте! Те са тук!- прозвуча гласа й странно.

х х х

Дванайсет сребърнотрептящи фигури бяха в кръг около Димов. Те излъчваха такава святост, че ние спряхме като заковани.
Извънземните съединиха ръцете си над главата на учения и запяха. Кристалната мелодия се извисяваше призивно.
В един момент плисна лъч ослепително бяла светлина и обля човека в средата.
Димов усети как вълшебното кълбо в разума му се отделя.
Небюланите поеха своя събрат, докато съумее да застане на краката си. Изумрудените им криле проблясваха на светлината на факлите.
- Благодаря ти, че ме спаси.- рече извънземния, положил призрачната си длан на рамото на Димов.- Без убежището на твоя разум нямаше как да оцелея.
- Какви сте вие? Ангели ли?- запита учения.
- Нека да бъде според вярата ви.- усмихна се сребристата фигура.
Дванайсетте извънземни изчезнаха.
- Ах, забравих нещо!- каза „нашия” човек и завъртя времевия трансмутатор.
От юра се появи трицератропс с големината на носорог. Пуки изскимтя и се засили към майка си.
- Пуки, какво...- не довърши Ели, вкаменена от гледката.
Майката на мъничето пристъпи напред, подуши Ели, изпръхтя и...я облиза с езика си. После се обърна и изчезна в дълбините на времето.
- Милият Пуки! Дано е щастлив!- плачеше Ели и триеше сълзите с ръкава си.
Посегнах да я прегърна, но тя се отдръпна.
- Какво има?- попитах глупаво аз.
-Глупчо такъв! Нищо не разбираш!
Изведнъж светът отново се завихри и всички се оказахме на яхтата, близо до пристанището.

х х х

- Хайде де, динозаври!- рекоха МадБойчо и Бай Гошко, които поканихме на парти у дома.
Влязох в кухнята за още питиета, но момичетата ме изгледаха, сякаш съм закоравял престъпник.
- Чудна работа, какво ли пък съм сторил сега?- оплаках се на Боби и капитана.
В този момент Джоки, Диди и Бимба внесоха чудесна плодово-сладоледена торта, зад която пристъпяше Ели.
- Е, няма динозаври, няма сензация...Какво празнуваме?- рече объркан бай Гошко.
- Бременна съм.-просто каза Ели.
Всеки може да си представи последвалите прегръдки, целувки, поздравления и тостове.
- Забременяла съм в юра. Пуки спаси два живота...- прошепна тя на ухото ми.
Спомних си омайната вечер край праисторическото езеро и шептящия огън....
Може би там някъде кръжеше птеродактил, а от другата страна на времето небюланинът вдигаше чаша.
- Честито!