Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-8 част

Хеликоптерите се приземиха на площада пред кръчмата. Пръв от още работещите машини изскочи Джей Грей и заразмахва ръце към навалицата.
- Бързо! Китайците нападнаха група българи! Идвайте всички!
Таеков, Тишо и Тедо Пуров се нахвърлиха на оръжието не по-зле от чашките сливовица преди това.
- Перник, подай оная, горната!- викна му Радо Шишарката.
МадБойчо и бай Гошко като стари ветерани вече зареждаха оръжието.
- Бай Гошко, защо взе само оптичен мерник?- попита го смаян оръжейника Миро.
- Моята стара карабина си е най-добрата.- отвърна той.- Но виж- това стъкълце си го бива.

х х х

В подземието Якоб и Ди Здравия бяха опрели гърбове, за да окажат сетен отпор.
Бимба и Боби Джей бяха сторили същото.
Някакъв заблуден куршум бе сцепил приклада на карабината на Митко. Той захвърли оръжието и се отбраняваше с щика му.
Димов беше паднал и притискаше корема си с бледо лице.
- Нямаме загубен флаг!- извика носителя на същото име и се спусна в пещерата.- Ди Здравия, ида ти на помощ!
Посланикът в ЕИндонизея съгледа своя приятел Якоб , изникнал по неведом начин в тази точка на света.
- Якоб! Дръж се! Ахой!- и Sydie последва примера на предишния.
Този път битката наклони към българите. Отгоре се изсипваха все повече пресни подкрепления.
Tricolorlion, Necromanger и Ddecide с професионална вещина обезвреждаха останките от китайския отряд.
- Еха-а-а! Пръснах на трима шишарките!- зарадва се Радо Шишарката.
Дарк Елф и Елия Абът отблъскваха неприятеля покрай падналия Fallen bg.
Най-сетне битката стихна. Последва трудната задача по изкачването на горната земя. Там Джоки, Джеси и Диди сортираха ранените и ги превързваха с уелнес-пакети.
- Ех, оправдах си името!- въздъхна Fallen bg.- Паднах от въжето и си изкълчих глезена. Ама пак се бих!
Сладката Джеси се усмихна.
Нямаме загубен флаг гледаше загрижено Ди Здравия, когото превързваха.
Якоб и Sydie бяха седнали на тревата и оживено разговаряха на патагонски.
Бимба, Боби Джей и Митко бяха наобиколили тежко ранения Димов. Те понесоха болния си другар към медикоптера.
- Ще се оправи, нали?- повтаряше Бимба, без да чака отговор.
Димов не ги чуваше. В съзнанието му изплува едно ослепителнобяло горещо кълбо, което обливаше съществото му с лилави вълни на покой.
- Тракли тлалок!- изведнъж рече Димов и отвори очи.
- Какво каза? наведе се към него Джеси, заради шума от хеликоптера.
Димов се усмихна. Нищо не беше загубено. Духът на императора му нашепваше странни и топли слова. Най-накрая заспа....