Join the new world

- Не, не ме кефи!- рече синът ми и захвърли халваджийския ми тефтер до компютъра.
-Как тъй- не те кефи?- от изумление очилата ми щяха да паднат.
- Няма екшън.
-Хммм- изхъмках аз.
Тази част е за всички любители на екшън-фантастика като Старгейт, Стар трек, Батълстар галактика и прочие.

х х х

Кобрата и Пуки блаженно похапваха от тайните запаси сладолед на бай Миле готвача, великодушно поканени в задната стаичка на трапезарията.
Пред тях бяха нахвърляни няколко от сините листове с чуждоземни знаци, които търпеливо изучаваха.
- Възможно ли е Крис наистина да се е свързал с небюланите?- попита малкото момиченце и облиза сладоледените си устни.
-Хм...Като духовно издигнати, те навярно владеят и други начини на комуникация.- отвърна неуверено Кобрата и си намести очилата.- Коя дума беше изрекъл?
Внезапно се чу неприятно стъргане по корпуса на кораба.
- Опасност!- извика Пуки, изправяйки се на крака.
Тиганите на готвача се разлетяха и един покоси Кобрата на земята.
- Думата беше опасност.- тихо добави момичето.

х х х

В командната зала Джой Бъгстер и Ратай спореха за ефективността на курса.
- Омръзна ми вече!- намеси се командира.- Курсът на кораба няма да се променя и на милимунда!
Спунк се обърна за подкрепа към пилотката Джоки, но тя се взираше тревожно в екрана.
Там беше изплувал спираловиден звездолет.
- Пристига съобшение!- докладва Бъгстер
На монитора се появи човекоподобна фигура с глава на влечуго и остри шипове на гърба. Тя излая думата Клакс, посочи гневно към тях и удари с юмрук.
- Къде е сега Кобрата, като е най-нужен?- ядоса се командира.
Алармите се включиха, когато се стовариха първите изстрели.
Атаката завари земляните в най-различни ситуации.

х х х

Трима извънземни се телепортираха в трапезарията под смаяните очи на бай Миле.
Той точно довършваше глазурата на десерта за вечеря.
- Предавам се, вземете пая!- объркано избръщолеви пребледнелия готвач и тикна под муцуните на враговете своето произведение.
Клаксианците го подушиха и не след дълго ометоха до троха ягодовия пай със звучно сумтене. Паят обаче оказа невероятен ефект- те започнаха да се сочат един друг с пръст и да се смеят. Накрая паднаха като ударени от гръм.
Бай Миле се окопити и ги завърза с въженцето от пералното помещение.
После той щеше да се кълне, че ягодовия му шедьовър бил толкова вкусен, че харесал дори на извънземните и щеше да го назове „ягодов пай по клаксиански.”

х х х

Сладката Джеси, Диди и Касиопея гледаха умилено записа на видеозона.
- Моят син- рече гордо Каси- Вижте само какви пръсти има!
- Може да стане цигулар!- рече Диди.
Внезапно стените на медицинския отсек се разлюляха като побесняло куче и разхвърляха апаратура, стойки и медикаменти.

х х х

Крис тъкмо отпиваше поредната глътка, когато някаква странна фигура се появи от въздуха в пределите на мащинното.
- Хайде пак- халюцинирам!- не на шега се стресна механика.
- Кой си ти?- попита той грозноватата муцуна от видението.
-Искаш ли да си п...пийнеш?/Все пак и с видения трябва да си учтив.../
След краткотрайна борба между дълга и аромата на питието, извънземният остави оръжието си и взе бутилката.
Пресуши я на екс и с блеснали очи запя някакво подобие на песен.
- Не! Не така! Г...радил Илия кии-лиии-яяя!- поправи го землянина.
-Гр...гх...-напразно се опита клаксианеца.
Изведнъж Крис си даде сметка, че не халюцинира./ Еми нали д....докторите ме из..лекуваха../
Той хлопна с един гаечен ключ певеца и забърза по коридора.
Там Велик Гогов бе в ожесточена схватка с трима клаксианци. Крис удари по главата с ключа последния от тях.
- Човече, аз съм машина!- извика той въодушевено на изумения от помощта Гогов.
Той му кимна и продължиха напред...

х х х

Три гущероподобни фигури с човешки бой насочиха лъчевите си пистолети към Джеси, Диди и Каси.
Единият от прищълците постави някаква гривна на китката на Касиопея и двамата се стопиха във въздуха.
Сладката Джеси шеще да избухне като вулкан, но търпеливо наблюдаваше ситуацията. На пода имаше разпиляни спринцовки с най-различно съдържание. Но коя щеше да помогне? Нямаше време за умуване.
Тя се наведе, преструвайки се, че се покланя.
- Сега!- извика тя и забоде една спринцовка във врата на влечугото.
През това време Диди почерпи другия нападател с порядъчна доза елекрошок от апарата.
На вратата се появиха Велик Гогов и Крис, които довършиха атаката и подадоха на дамите отвоюваното оръжие.
- Да вървим!- рече Гогов.- Чака ни сафари!

х х х

През това време на командния мостик напразно се опитваха да откачат кораба от този на извънземните.
- Обръщам поляритета!- предупреди Джоки.
Силен електрошок я удари от таблото и тя падна, удряйки глава в конзолата.
Разтревоженият командир се наведе, за да й помогне.
Бъгстер го потупа по рамото.
Спунк се обърна и ...вдигна ръце.
Петима извънземни се бяха телепортирали и ги държаха под прицел.

х х х

Вече два месеца непрестанни битки между ЕБългария и ЕТурция.
Гърмежите огласиха утринната Еварна. Борил се протегна, отпи вода от манерката и с остатъка прогони съня от очите си. Той погледна от ъгъла на руините и видя двама нападатели, които отваряха люка със захранването на космодрума.
Борил се прицели и единия се катурна, но другия вече бе скочил в бункера.
Храбрият командос се втурна напред и се скри зад люка. Почука по метала и след малко отвътре се показа една любопитна глава, която бе неутрализирана.
От бункера се изви дим. Борил се огледа и видя...космодрума.
Диверсията беше успешна. Устройството за невидимост бе саботирано.
Какво да предприеме сега? Замислен той не забеляза новите неприятели и попадна под кръстосан огън. „Къде ли е сега Каси?”- помисли си Борил.
Внезапно се чуха гърмежи огкъм гърба му и неприятеля замлъкна.
МадБойчо и бай Гощко му помахаха, скрити зад павилиончето с вестници.
Не след дълго се потупваха един друг от прахта и като приятелски поздрав.
- Ти да не мислищ, че ще стоим и ще си оплакваме дните?- рече бай Гошко.- Моята манлихера върши отлична работа.
Тримата съгледаха вражеския отряд, насочен към подстъпите на космодрума.
- Трябва да ги изпреварим!- окопити се Борил.- Насам!

х х х

Трюмът на чуждия космически кораб бе сумрачен и влажен. Зад решетките се чуваха непознати звуци. Зоопарк или затвор? Внезапно малка мека лапа с три пръста погали рамото на Касиопея. Тя се обърна, изненадана не по-малко от своя съкилийник.
Създанието приличаше на маймунка , но без опашка, с оранжева козина и големи кръгли очи, които я гледаха усмихнато.
Нещо нивидимо погали мозъка на Каси, търсеше си път за нещо важно.
- Аз-човек! А ти?- опита се да контактува тя.
Маймунката отново погали лицето на Каси и се спря на сълзите.
- Каси....не ...плаче.
После посочи корема й.
- Ч...чо- век.
Касиопея прегърна малкия си приятел.

х х х

- Чичо Кобра, събуди се!- за пореден път малкото момиче побутна падналия на земята лингвист.
Най-сетне той отвори очи и с пъшкане заопипва цицината на главата си.
- Хиляди дяволи! Какво стана?
- Трябва да се измъкваме от тук!- рече решително Пуки и поведе залитащия си приятел към изхода на помещението.
С изумление двамата съгледаха двамата извънземни, които бай Миле бе завързал.
Пуки се наведе и свали гривните от ръцете им, въпреки ужасените погледи на клаксианците.
-Красиви са, нали?- рече тя и постави едната на ръката си.
- Какво ли е това? Комуникационни устройства?-чудеше се Кобрата.
-Има само един начин.- каза Пуки и натисна копчето на гривната.
Внезапно светът се завъртя и се намериха на вражеския кораб.

х х х

Гогов, Крис, Джеси и Диди не срещнаха особена съпротива, стигайки до командната зала, която бе заключена.
Крис се опита да свърже няколко кабела, но неуспешно-механима заяждаше.
- Дай на мен!- рече Гогов и изпрати един откос към оплетените кабели.
Джеси съгледа първа командира, Бъгстер и Ратай, обкръжени от извънземните.
Джоки лежеше в несвяст на пода.
Клаксианците се обърнаха към вратата и това ги разсея за атаката.
Започна се ръкопашен бой...

х х х

Пуки напредваше в тъмнината на чуждия кораб, държейки Кобрата за ръка.
Два силуета се раздвижиха в близката килия.
- Насам!- извика Каси- Тук съм!
С помощта на Кобрата успяха да се измъкнат, като се дивяха на новия им малък съюзник.
- Това е...Джимбо.- представи го Каси.
Пуки извади вафла от комбинезона си и я подаде на маймунката.
Другата гривна изпадна от джоба й. Тя се наведе и я постави на ръката на Касиопея.
- Хайде да си вървим у дома! Това е телепорт.
В този момент момиченцето усети, че нарича дом космическия им кораб.
Неизвестно защо обаче новият им приятел се съпротивляваше. Джимбо хукна и всички трябваще да го последват до една компютърна конзола.
Извънземният „засвири” по клавиатурата.....Какво ли бе намислил?

х х х

- Капитане, мостикът е чист!- израпортува Гогон.
Насинени и раздърпани, всички можаха да си отдъхнат след тежката битка.
Установил естеството на телепорта, Бъгстер телепортира всички тела на извънземни на техния кораб.
- Трябва да откачим проклетия им кораб.- каза Джоки, като се мръщеше и нагласяше превръзката на челото си.
- Вижте! Скобите се вдигат!- посочи на екрана Ратай.
Чу се жужене и за всеобща изненада пред тях се телепортираха Кобрата, Пуки и Каси, прегърнала една странна оранжева маймунка.
- Невероятно, но той ни спаси!- рече Пуки и помилва малкия герой.
Джимбо посочи с лапа екрана.
Корабът на клаксианците разцъфна в експлозии.