Join the new world

Пътници във времето- 7 част

Барчето „Веселата хралупа” беше едно от спасителните места от лятната жега и изборната врява.
Бимба, Сладката Джеси и Диди отпиваха от ледените коктейли.
Русата пилотка Джоки беше на безалкохолен плодов микс.
- В други ден съм на изпит за лиценз на медикоптера, послучай новия модул.- обясни тя.
- Уффф- и аз трябва да ходя на стрелбището, нищо че съм ветеран.- изпъшка Бимба.
- Здравейте дами!- чуха глас зад гърба си.
Беше висок и едър мъж с капитанска фуражка.
- Джей Грей, къде се изгубихте? Цял месец ви няма.- изненада се Бимба.
- Вече си помислихме, че с компанията сте заминали за Ляонинг.-добави Диди.
- А не, не отивам на това райско местенце. Случиха се толкова неща, че е дълго за разказване.- каза уморено капитана.
- И тука се случиха...-рече Джоки.- Емпи президент...
- Защо не дойдете на яхтата? Имаме нужда от помощта ви.- отвърна Джей Грей.
Дамите изпиха питиетата си на екс и последваха хубавия капитан.
- Прррекрасен рррром!- рече говорящия папагал до бармана..

х х х

...Студеният и величествен водопад на родната планета. Индиговото небе и изумрудените светлини на къщите...
Димов се събуди от кофата вода и хилядите болки от изгарянията се завърнаха.
- Стига!- рече той, като дишаше тежко.- Ще говоря.
Палачът хвърли нажежения шиш обратно в тигела.
- Е? Целият съм в слух!- рече подигравателно ерумънския военачалник.
- Времето се отчита по 60-ичната система. За това има 12 бутона с 5 позиции. Други 5 бутона са за финна настройка.
- Да видим. Избери същото време-онова с твоите приятели !
Пръстите на Димов пробягаха по времевия трансмутатор, командувани от извънземния . Последният въздъхна в ума му. Сигналът беше изпратен.

х х х

-Ах, колко е сладък!- възклицаваха дамите при вида на малкото динозавърче.
Срамежливият Пуки се скри под нара от необичайно шумните гости.
Сладката Джеси и Диди професионално превързваха Ели, като не спираха да дърдорят.
- Всъщност, това си има и добрата страна. Няма да разправяме надълго и нашироко преживелиците си- изхъмка Джей Грей и запали лулата си.
- Капитане! Дай ми инструментите! Какво си направил с този двигател?- извика пилотката Джоки от машинното.
- Уффф- намерих си майстора!- изръмжа Грей и се спусна в трюма.
- Май пак ще трябва да спасяваме Димов.- рече ми Бимба.- Но в кой век ли се намира изобщо?
- Всъщност имам идея.- рече Боби.- Когато преследвахме ерумънците се виждаше същото пристанище, но вечер.
- Е – и какво от това?- казахме едновременно Бимба и аз.
- Получило се е като откат от пушка! Отклонили сме се от времевия прозорец с няколко часа. И ако идем тази вечер на същите координати, ще видим...
Заскачахме като диваци и запрегръщахме гения.
Пуки ни гледаше слисано и дъвчеше...капитанската фуражка!