Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-7 част

- Не, това не бива да завърши така!- рече автора и разля кафето си върху думата безнадеждна...
През това време Джей Грей беше на малкото военно летище, наблюдавайки поетапното отпътуване на българския контингент.
По-голямата част от войните беше отплувала с кораб, под ръководството на Митрев. Бяха останали само 4 хеликоптера, готови да откарат товара си към ЕБългария.
Мобилният на Джей Грей звънна.
- Да? Какво? Групата в опасност? Кой се обажда?
Отвърна му сигналът, че връзката е прекъсната...
Джей Грей се затича към хеликоптерите, които се готвеха да потеглят.
Per lovem видя отчаяно махащия им началник и спря витлото.
- Тука ли е 4-та дивизия?- задъхано рече Грей.- Нужна е помощ за група българи, нападната от китайците.
От хеликоптерите наскачаха и четиримата командири на отрядите.
- Личният състав замина с кораба!- рапортува Beyond sanity .- Останахме само ние, да летим с въоръжението.
- Какво въоръжение?
Веко13 и Fillivan отвориха един сандък в хеликоптера и лъснаха дулата на първокласни автомати.
- Хммм...оръжие има-хора няма.- рече по-скоро на себе си шефа на Българското разузнаване.
- Може би има.- досети се командира на отряд врани Кроу666.- Цивилните празнуват в кръчмата „Стария Джак”, преди да са отпътували за ЕБългария.
Боби Джейн, щурман на единия хеликоптер се намеси.
- Чакайте! Ами медицинския хеликоптер?
- Вярно бе! Забравихме го!- плесна се по челото другия щурман Андон.
Пред малкия хангар стоеше кокетното червено бръмбарче-медикоптер. Пилотката Джоки ремонтираше някакви кабели. Сладката Джеси и Диди210 товареха.
- Какво прибирате?- запита Грей.
- Уелнес- пакети.- отвърна Джеси и се усмихна.
- Ще има битка! Идвате с нас!- рече Per lovem- Вдигайте гълъбите!

х х х

През това време в „Стария Джак” тържеството беше в разгара си. Тъй като нямаше официално лице, тост произнесе посланикът ни в в ЕИндонезия, дошъл на кратка почивка в Ляонинг.
- От тук насетне започваме нова ера за ЕБългария! Нека я построим с ръцете си такава, каквато е в мечтите ни!- завърши речта си Sydie.
- За България!
- За България!- вдигнаха се стотина чаши.
Внезапно силен тътен разтърси пода и счупи стъклата на прозорците. Пируващите заизлизаха навън, за да видят какво става. Гъбата на експлозията беше само на 2-3 километра от кръчмата.
- Какво, заря ли има?- запита Троянеца.
- Не...не е заря...- поклати глава Шнорхела.

х х х

В гробницата цареше...гробна тишина. Китайците и шестимата приятели се измерваха взаимно.
- ОК! Предаваме се!- рече Боби Джей и разпери ръце, приближавайки се към противника.
От бузата на Димов течеше кръв, но той не я забелязваше, подкрепян от Бимба.
Якоб намигна на Митко и скри в ръкава си една кама. Димитър го послуша и тихо положи снайпера зад гърба си.
Самоувереният военачалник на китайските командоси- висок, слаб и с редки мустачки се наведе, за да види падналата от постамента статуя.
- Ха! Този не наш!- и посегна да вземе златната маска.
- Не смей!- извика Димов и хвана здраво ръката му.
Боби Джей продължаваше да скъсява дистанцията.
- Сега!- извика най-сетне той.
- А-а-а-а!- изрева Ди Здравия и се втурна напред.
Боби опря джобното си ножче в гърлото на китайския командир, за да го вземе за заложник, но камата на неразбралия го Якоб вече стърчеше от гърдите му.
Пушките бяха безполезни в ръкопашния бой.
Улучен в левия крак, Ди Здравия се облегна на една колона, като не спираше да борави смъртоносно с боксовете си.
Битката беше на живот и смърт...
Финалът се оказа твърде голям- край в 8 част.