Join the new world

- Какво? Бургас- сръбски, а в София макетата си пият кафето?- командирът на кораба Спуки не можеше да повярва.
С общи усилия Касиопея и Джоки бяха възстановили хиперпространствената връзка със Земята.
- Върнахме си Варна, Русе и Видин. За щастие защитното поле се е включило и не са могли да влязат в космодрума.- рече разкривения от смущенията образ на Боби Джей.
Велик Гогов изруга, а Джей Грей запали лулта си под неодобрителния поглед на Джоки. Земята беше далече, но ги заля с проблемите си.

х х х

Същата космическа сутрин решихме да се поразходим с Пуки до оранжерията. По пътя ни настигна група бегачи-ентусиасти, които тичаха по озеленения кръгов маршрут.
- Хи-хи!Здравейте!- посрещна ни закачливо лаборантката с къдрави коси, разпилени в различни посоки по лицето й.
Носеше прякора Мамулката, тъй като беше получила доцентура за някакъв сорт царевица.
Пуки обърна гърба на синьото си гащеризонче на доцентката и се загуби сред зелените хубости.
- Хей,какво е това?- чухме след малко гласа й.
Стоеше пред група от тикви, от които бяха разцъфнали маргаритки.
- О-о-о! Това е любимия ми кактус- пейот!- изчурулика Мамулка.- Красив е, нали?
Извинете ме, но правя опити.- рече тя и изчезна като духче в лабораторията.
Погледахме езерцето с червени рибки. Пуки побутна с пръчица няакква лодчица, измайсторена набързо от кора на дърво и голямо листо.
Нещо ме стегна за гърлото.
- Мъчно ли ти е за дома?- тихо попитах вместо вятъра.
- Хм...средно мъчно.- рече колебливо Павлина.- Но тук е толкова интересно, тате!

х х х

По-предната нощ една фигура тихо се промъкна в селенията на Нолимит, но не и в съня му. Призракът постави...една саксия с цвете , увенчана с картичка до сънуващия рожденник. После изчезна също така, както се беше появил.

х х х

Салатата за обяд в столовата беше ужасна. Бай Миле готвача бе като градоносен облак.
- Какво, войната ли те мъчи?- попита предпазливо Джеси.
- Война! Що е то война между бракя? То е...караница. Нещо е гризнало от салатата! Ето-виж!- рече той и тикна под носа й зеленината.
- О, боже! Гризачи!- изхълца Диди!- Ами сега?

х х х

За командира на кораба новината за гризачи съвсем не беше добра.
- Изумително! Превръщаме се в древна шхуна с плъхове на борда!- каза развеселен Кобрата.
- Дали не можем да ги засечем с някой от вътрешните радари?- предложи Джой Бъгстер.- Ма надали- трябва да променим честотния обхват, а не знаем кой..
- Хубаво, ще демонтирам един от вътрешните детектори. Ама да не кажете после, че съм виновен.- повдигна рамене Ратай...

х х х

Борил се взираше в монитора в очакване на връзката. На всичко отгоре имаше ужасно много работа по възстановяването на комуникациите на космодрума.
Най-сетне на екрана се появи неговата любима. Лицето й изглеждаше бледо, макар да се усмихна.
- Добре съм.- рече Каси, отгатнала безмълвния му въпрос.- Малкото момиченце на журналиста е много забавно.
- Дано мисията при небюланите да приключи без премеждия...Липсваш ми- додаде Борил.
- Знам....Бориле...ще си имаме..бебе...
Внезапно връзката прекъсна. Борил се облегна на креслото, а от очите му закапаха сълзи. Толкова щастлив и нещастен едновременно!
Той погледна звездното небе през прозореца. Там някъде се усмихваше едно бебе.

х х х

„ Лекарски дневник на полета, звезден ден 454.
Не се забелязват признаци на телесни или духовни заболявания сред екипажа. Видеозона на Касиопея показва....”
Внезапни викове от коридора спряха рапорта на Сладката Джеси.
Касиопея и Гогов водеха Нолимит, който издаваше нечленоразделни звуци. Заедно с Диди го фиксираха за койката и включиха диагностичния апарат.
- Странно, не се отбелязват токсини, а алкохола му е под 1 промил.- промърмори Джеси.
- Какво се е случило?- попита тя Каси.
- Намерихме го в това състояние в машинното.
Диди капна от кръвта му и погледна през окуляра на микроскопа. Неволно замижа с очи. Странно-кристали, които светят....И от бутилката-същите кристали...
- Не знам дали има значение, но освен бутилката намерихме и тази саксия.- добави Гогов- И....твърде лична картичка
„О, Крис! Галактика на страстта ми! Ти си моето небе, обсипано с ласки...”- прочете наум Джеси.
- Ах! Знам къде да идем!- извика Гогов- Към оранжерията!
х х х

... Дъждепръскачките в парка бяха свършили своята работа и изкуственото слънце разпръсваше цветни отблясъци по листата на брезите. Погъделичках с едно листо ухото на Пуки, която пускаше в езерото няколко глухарчета. Пухчетата им се носеха като бели платноходи. Внезапно тревата зашумоля от нечии стъпки.
- Не, не и не!- чухме гласа на Бъгстер.- ако предвидим стойностите на експоненциалата, то...
След малко съгледахме развълнувания учен, спорещ с Ратай, който размахваше странен апарат. Донякъде приличаше на пистолетите от „Стар трек”, с диск на върха и циферблат откъм дръжката.
Без да слуша повече доводите, Ратай натисна копчето и уреда зажужа.
- Ха, тука е злосторника!- рече той и се насочи към оранжерията. Бъгстър сви рамене и го последва.
Следващата внушителна група, нахлула там се състоеше от Каси, Гогов, Джеси и Диди. Последвахме ги и ние.

х х х

Заварихме Мамулка, наведена над счупените епруветки и хлипаща горчиво.
- Какво?- вдигна глава тя и намести очилата си.- Ах, горкия ми експеримент!- и продължи да събира стъклата, като се вайкаше.
- Стой! Пуки, точо до теб!- извика Ратай.
Милата ми дъщеричка не се уплаши. Тя вдигна нещо невидимо в дланта си и го погали.
- Не го ли виждате? Толкова е мило!- рече Пуки. Тя избърса съществото с носната си кърпичка.
Пред удивените ни погледи се появи муцунка, гръбче и накрая- крачета на бяла лабораторна мишка.
Ратай се ококори и изпусна вече ненужния уред.
- Ти! Хубавичко ще си поговорим!- рече строго Джеди- Какви си ги забъркала, Мамулке?!
Терминът „забъркала” беше съвсем точен. Мишокът така бе овършал епруветките и лабораторните записи, че не можеше да се разбере кои съставки бяха го направили невидим.
- И това не е всичко! Виж това...и това...и това!- Гогов подаде на лаборантката бутилката, кактуса и картичката.
Мамулка се изчерви, като съгледа любовното послание, но после побледня, като видя цветето.
- Олеле! Този да не би да е похапнал от него?!
- Не разбирам. Да не би кактуса да е отровен?- попитах аз.
- Кактус пейот. Съдържа мескалин- силен халюциноген. Ти ли му го сипа?- извика Диди.
- Вие не разбирате. Беше подарък за рожден ден. Нищо повече.- разплака се Мамулка.

х х х

Знаейки причинителя на внезапното буйство на Крис, Диди и Джеси съумяха да неутрализират отровата. До леглото му неотлъчно бдеше Мамулка.
Тя извика, когато най-сетне юначния механик отвори очи.
- Реших да подправя напитката с листенца от цветето, което ми подари.В унеса видях един зелен ангел, който казваше нещо...- рече той между целувките, които получи.
- Хайде де! Сигурно ти се е привидяло!- каза скептично Диди.

„ Лекарски дневник, звезден ден 455. Съставките на веществото за невидимост не бяха открити, въпреки щателното изследване на епруветките. Лабораторният мишок бе наречен Звезделин и стана домашен любимец. Не е ясно дали под въздействие на мескалина Крис е халюцинирал или е влязъл в транс и контактувал с небюланите. Високите нива на диметилтриптамин са подозрителни...”

х х х

- Тате, сигурен ли си, че Крис не знае небюлански?- попита Пуки, когато си лягаше изтощена в леглото.
- Що за хрумване?- набърчих вежди аз.
- Ами той...бълнуваше една и съща дума...
- Така ли? И коя е тя?
- Перикуло. Опасност.