Join the new world

Пътници във времето- 6 част

Някъде в бъдещето в ЕРумъния...
Групата командоси вкара пленника си в подземията на замъка.
Димов се огледа. Макар и старинни, решетките на килията му впечатляваха със здравината си.
Не чака дълго. Мандалото изскърца и пред него се изправи предводителя на неговите похитители. Грозен белег пресичаше по диагонал лицето му на иначе обръснатата глава. В ръката му имаше малка кутия с клавиши и циферблат.
„Времевия трансмутатор, с който събирахме образци.”- завълнува се извънземния в главата на Димов.-„ Кел ног дат”
- Казвай магьоснико! Издай тайните на времето, за да го управляваме!- рече насмешливо ерумънеца и стовари юмрука си върху гърдите му.
- А ..за какво ти е?- попита извънземния с гласа на Димов, когато си пое дъх.
По някакъв начин той беше взел гласовия контрол в тялото на учения.
- Как за какво? Богати хай-региони от миналото, непокътнати от човешки крак! Възможности да се намеся и преправя еисторията с оръжия от новия модул!
- Добре.- рече извънземния, въпреки мълчаливите протести на Димов.- Дай ми я!
Той натисна няколко клавиша и се отвори времева дупка. Вътре можеше да се видят другарите му, храбро сражаващи се с птеродактилите.
Българинът удари единия си страж и се хвърли към дупката. Другият обаче го зашемети с оръжието си.
- Аххх....замалко!- прошепна Димов, възвърнал отново гласа си.
- Сложете му прангите!- рече главатаря на шайката.- Утре го искам по-сговорчив..

х х х

За по-малко от половин час взехме разстоянието до яхтата по нанадолнището. Положихме Ели на нара в рубката и отново разгледахме крака на светлината на газената лампа, която Джей Грей запали. Тя бълнуваше, а крака бе на зеленикави петна и студен. Трябваше да се действа бързо и решително.
- Дръжте зверчето!- рекох аз и забих иглата в левия му крак, въпреки реването му.
-Е, на юнак и рана!- опитваше се да го успокои Боби.
Напълних четири големи спринцовки, но дали щяха да стигнат? На всичко отгоре нямаше време да се утаява серума.
- Имам едно малко вентилаторче с батерия!- сети се капитана.- Дано да работи!
Завързахме с лейкопласт спринцовките, вертикално на перките и натиснах бутончето.
Чудото на техниката сработи.
Ели лежеше в безсъзнание, не отговаряше на побутванията. Серумът вече течеше във вените й, но дали щеше да помогне? В приказките на драконовата кръв приписваха какви ли не лековити свойства. Оставаше да чакаме чудото да стане.
Внезапно чухме шум на мотори. Гумените лодки с ерумънците профучаха покрай нас към времевия прозорец, който ярко светеше в далечината.
- По дяволите!- изруга капитана и запали мотора.- Трябва да има малко гориво...
Яхтата се закашля, но също се втурна след командосите.
През дупката във времето съгледахме....нашата яхта, с Димов на борда.
- Пазете Димов от ерумънците!- виках и махах аз, както беше във видението.
Мъгла закри картината от миналото, но също и юрската гледка.
Когато се вдигна, съгледахме варненското пристанище и въздъхнахме облекчено. Най-сетне у дома! Градът бе обкичен със знамена и балони. Имаше сергии със скара и бира. Никой не обърна внимание на пристигането ни. Един цепелин се носеше в небето и на него пишеше „Empiree президент!”
Ликът на президента се усмихваше от еднократните чаши, витрините и плакатите, облечен във камуфлажна униформа.
- У дома сме, но кога?- рече объркан Боби.
Прибрахме се в яхтата, където ме очакваше радостна новина.
Ели беше отворила очи под грижите на капитана.
- Обичам те!- прошепнах аз, като целувах къдриците й.- Толкова се страхувах, че ще те загубя...
Сълзи се стичаха по бузите ми. В този момент времето нямаше никакво значение- нито страховитите същества от юра, нито неочакваното завръщане...