Join the new world

Екримка 6 част

...Солена капка върху бузата ми. Някой нежно избърсва потта от челото ми. Топли и грижовни очи, обрамчени от кестеняви къдри. Ели.
„Ангел мой.”-мърдам устни, но не излиза нищо.
- Каза ли нещо?- пита ангелът.- Всичко е наред. Спи спокойно, спи...
... Перести облаци в индигово небе. Вече не в съня, а през тюлените завеси на прозореца. Вече нямам системи и сядам, преодолявайки световъртежа. Внезапно поглеждам календара на стената. Минали са 3 дни! Точно в тази поза на въжеиграч ме заварва Ели.
- Ах! –изписква тя и захвърля покупките, за да ме сложи обратно в леглото.- Не трябва да ставаш сам!
После говори и други неща, но аз не ги слушам. Достатъчно ми е, че е тука и мога да я виждам. Всичко друго няма значение...
- Как е Боби?- с труд изговарям аз.
- Вече не е интубиран. Преляха му кръв.
- Искам да го видя!- развълнувах се аз и отново се опитах да стана.
- Уффф...ужасен човек!- разфучава се Ели.
После припка на някъде и се завръща с инвалидна количка на колелца.
Най-сетне стигаме до стаята на инспектор Джей.
Гледката, която получихме ни накара да зяпнем от изненада.
Бледият, но усмихнат Боби беше подложен на любвеобилните грижи на най-малкото половин дузина фенки. Полуизправен в леглото, той отпиваше от чаша със сламка някаква амброзия- най-малкото Q5 качество.
Освен многобройните букети, на масата му имаше пакетчета с подаръци, от които уелнеса му сигурно наближаваше 99-те.
Въпреки прекаленото внимание, инспектора съвсем не просеше спасение. Но сестрите изгониха момичетата, за да ни отстъпят място.
- Като се прибрах в полицията, не открих нищо за „Патлаци”- Варна- отвърна Боби Джей на безмълвния ми въпрос- Но ме чакаше факс от ЕСофия- фирмата за подаръци изнасяла стока и внасяла суровина от Китай чрез шхуната „Утринна Звезда”. Тъй и те намерих..
- И добре стори! Иначе да съм нахранил рибите!- рекох аз.- Но каква е схемата?
- Проста е.- продължи Боби и остави тропическия коктейл на шкафчето.- От Китай внасят еднакви пакетчета със суровина за играчки и...дрога. Тя се разпространява от софийския клон. Готовите играчки отиват на пристанището, но там получават в добавка пистолети в своите кашони. Чиста работа..
- И двете фирми не са търгували помежду си?- плеснах се по челото аз.
- Босовете на фирмите обаче са решили да задържат част от печалбата и са били наказани..
- А сега-какво?- попитах неопределено аз.
Засмяхме се и тримата. Погледнах в очите на Ели. Там имаше искрици от смях и слънце...
КРАЙ