Join the new world

Командирът запали електронната пура и направи няколко кръгчета от дим във въздуха.
- Лош навик.- рече той- Но помага за мисленето.
Джоки придърпа завивката и го прегърна.
- Единадесет светлинни години... С двигателя на небюланите- изминати само за 3.
-продължи Спуки.
- Добре че поправихме охладителната система- отвърна Джоки.
Спуки стана и целуна голото й рамо.
- И на светлинни години съм близо до теб....

х х х

Касиопея се излегна в каютата си и затвори очи.
За пореден път тя си представи картината от заминаването.
Тичаше по коридора, осветен от алармените светлини. Годеникът й още не се беше качил на кораба.
Шлюзът на входа започна да се затваря. Тя видя Борил, който тичаше. Не му достигна една секунда.
До нея стоеше някакъв журналист, прегърнал малко момиченце, което плачеше.
Сълзите не дойдоха тогава. Пристигнаха сега....

х х х

- Дюшеш!- каза доволно бай Миле готвача и пуловете на таблата затракаха.
Заедно с Нолимит те играеха в уютния полумрак на машинното.
- Искаш ли от моето изобретение?- запита механика.
Готвачът помириса подозрително течността и завъртя отрицателно глава.
- Що бе? Сипал съм- Хлъц.- Малко небюланско м-м-машинно м-м-масълце наместо глицерин. Истински еликсир!

х х х

Завита със синьо одеялце, Пуки държеше в ръка една книжка. От както се „научи” да чете и говори небюлански, тя получаваше книжки от чичо й Кобрата.
Същия се дивеше и повздигаше вежди от необичайно точния й превод.
Макар да имахме дигитални копия, някои от наръчниците бяха на синя хартия, като всяка страница беше ламинирана, за да не се повреди.
Малко ми липсваше времето, когато четях на малкото същество приказки, вдишвах аромата на къдравите й коси и на детската фантазия.
- Е, има ли нещо интересно?- запитах аз, като й сипах портокалов сок в чашката.
- Хм- намръщи се тя.- Тая книга ми е позната. Виж тук!- и посочи символите.- „В Началото бе Слово....”
Косите ми се изправиха- Превод или оригинал?!!!

х х х

Касиопея отвори вратата, за да посрещне Диди. Главата й се въртеше.
Диди се настани на койката, като не преставаше да говори.
- И онзи великан Гогов просто.....
Каси не я слушаше. Тя махна неопределено с ръка и влезе в банята. Повърна и се строполи на плочките.
„ Триста космати дяволи! Да не се натрових при аварията в машинното?”
Светът избледняваше...
Събуди се в медицинския отсек. Миришеше на дезинфектанти.
Диди и сладката Джеси бяха навели угрижени лица над нея.
- Колабира.- отвърна Джеси на безмълвния й въпрос.
-Има и нещо друго.- добави колебливо Диди.
-Знам.- прошепна Касиопея.- Бременна съм...

х х х

Нолимит изпрати стария си приятел, провери педантично уредите и седна на трона си, опрян на топлата тръба. Горещината го приспиваше.
Внезапно той съгледа изумрудена източена фигура с небесносини криле, която се рееше във въздуха.
Призракът отваряше уста и казваше нещо, но не се чуваше нищо.
- Кой си ти??? Не ме докосвай! А-а-а!....

Следва продължение.....

-