Join the new world

Пътници във времето- 5 част

Притаили дъх, чувахме крясъците на птеродактилите. Пуки кихна.
- Тихо, мъник!- прошепнах аз.
Ели му подаде бисквитка, за да го успокои.
- Имаш ли кибрит?- попита ме Боби.
Капитанът изпъшка и му връчи един от чантата си.
- Ще направя...диверсия.- рече Боби.- Лумнат ли пламъците-бягайте.
Той намокри едно парцалче с мазута, наметна се отново с опърпаната дреха на Ели и запълзя обратно към кратера.
- Почти достигна! Засега е тихо.- докладваше капитана, гледащ през бинокъла си.
Боби запали парцалчето си и го метна. Огнени пламъци се извисиха над водата. Птеродактилите тревожно закръжиха около пламтящия ад. Побягнахме от кратера и се скрихме в щубраците на самия му ръб, откъдето започваше пътеката.
С напрежение наблюдавахме Боби, който тичаше към нас, подобрил навярно рекорда на Юсеин Боул.
- Уфф.. на косъм беше..- рече той, докато си поемаше въздух като риба на сухо.
Без премеждия заслизахме по пътеката към езерото.
За наше облекчение, лагера не беше посетен. Всичките провизии, маскирани с клони бяха непокътнати.
Капитанът доволен оглеждаше горивото от тубите.
- Смятам, че ще стане...- рече той.- Ще го прецедя с фунията на яхтата. Ех, милата ми яхтичка!
- Хайде да наловим риба!- предложи Боби, за да го измъкне от носталгичните мисли.
Боби Джей кимна и извади такъмите. Приготвихме два здрави пръта и праисторическите въдици бяха готови.

х х х

Езерото беше тихо в юрската привечер. Ято гигантски комари летеше над водата към отсрещния бряг. Там стадо диметродони, увенчани с внушителни гребени на гърбовете си, ловеше риба в плитчината.
- Да си опитаме и ние късмета!- рече бодро Джей Грей и заметна въдицата, последван от Боби.
Не чакахме дълго. Нещо опъна въдицата на Боби доста силно.
- Дръж!- викна капитана и също хвана пръчката.
Водата закипя, като се показваще ту крак, ту опашка. Ама че..риба! Съществото дърпаше яростно приятелите ми и аз, макар и пишман рибар се улових, за да ги издърпам. Уморена от битката, плячката ни беше издърпана на плиткото.
Странно създание- около метър дълго, с формата на крокодил, но с галава на риба чук.
Капитанът безстрашно влезе във водата, за да нанесе няколко удара с тояга по тази странна глава.
- Обзалагам се, че онези приятели от другата страна на езерото си похапват такива деликатеси.- пошегува се Боби.
Нарамили тежкия „рибозавър”, гордо се прибрахме в лагера.

х х х

Опечен на чеверме, уловът имаше вкус на пиле, но малко сладнеше.
- Прилича на варан.- определи капитана.- Яли ли сте варан? Аз-да.
Ели също хареса месото, за разлика от Пуки и трябваше да се разходят.
Малкото трицератропсче вече имаше характерната костна яка с три малки рогчета и големина на куче. Вече похапваше от околната растителност, но не отказваше от лакомствата на Ели. Продължаваше да спи, свит на кълбо до нея.
Тъкмо привършвахме вечерята, когато чухме писъка на Ели.
Наскачахме с факли в ръце и се втурнахме към храстите.

х х х
- Марш! Не си давам Пуки-то!- викаше Ели и размахваше тояга.
Бяха заобиколени от три гигантски скорпиона с големината на куче.
Единият от тях заби опащка в бедрото на Ели и тя падна, извивайки се от болка.
Огънят прогони неприятните посетители, но бедата беше сторена.
Пренесохме пострадалата в лагера. На оскъдната светлина забелязах жестока кръгла рана на лявото й бедро.
За разлика от нея, Пуки изглеждаше само омърлушен, макар да имаше три рани.
- Чудна работа! Може би има имунитет?- подметна Боби.
Спомних си как се постъпва при ухапване от змии и по същия начин стегнах колана си над мястото на ужилване. Ели се тресеше от праисторическия токсин, изпотена цялата.
- Има един начин, колкото и да е щур.- каза загрижено капитана.- Трябва да се вземе кръв от Пуки и да се прелее серум във възпитателката му, така ще получи антитоксин.
- И как да стане това- без игли и спринцовки?- жлъчно рекох аз
- Има няколко в яхтата.- рече Джей Грей.- Но ще стигнем ли навреме?
Положихме Ели на носилка и потеглихме в нощта надолу към яхтата, борейки се със времето.
Мълчаливо се молех юрските богове да спасят жена ми, ако изобщо имаше такива по това време.
Юрските звезди грееха на небето, сочейки ни пътя към надеждата.

Бележка на автора за улова на рибарите:
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал огромна като бумеранг глава, плоско туловищe и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон.
Диметродонът и други месоядни влечуги влизали във водата да ги ловят вероятно както днешната видра или мечката.
Гигантските скорпиони също били с големина на куче.