Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-5 част

„ Гробници и дракони”- мислеше си Боби Джей, тръгнал пред групата.- „ Но къде е дракона?”
Опасностите следваха една след друга, без да могат да си поемат дъх.
- Тука!- извика той и освети следващия надпис.
Димов се забърза от опашката на колоната, хвърли раницата си и впери поглед в написаното.
„ Бой се от окото на дракона!
Само молещия се ще се спаси.
Но единствено смелия,
познал окото на императора
ще премине отвъд!”
Ди Здравия понатисна вратата на следващата зала, която заяждаше. Якоб се хвърли да му помага.
Когато крилата на вратата се отвориха, вътре ги смая необичайна гледка.
На голям постамент стоеше статуята на страховит дракон с отворена паст. Още по-чудовищен го правеше недъга му- имаше само едно око.
- Брей, че зверище!- рече Митко.- Би било чудесен трофей в колекцията ми.
На малка поставка до главата на дракона сияеха в различен цвят седем скъпоценни камъка с големината на окото.
Замаяна от гледката, Бимба пристъпи напред в залата.
Внезапно статуята оживя. От окото изригна червен лазерен лъч, а главата се движеше наляво-надясно.
- Залегни!- извика Боби.- Ех, активирахме капана.
В същото време един китаец се шмугна като змия между тях и стигна до скъпоценните камъни. Той хвана синия аметист, извика нещо неразбрано и го захвърли в пастта на звяра. Камата на Якоб изсвистя и се заби между плешките му. Беше късно. Китаецът не бе разгадал загадката, а може би верния камък бе безвъзвратно загубен.
- Егаси дракончето! Ей сега ще го науча!- извика Ди Здравия и стана.
- Не-е-е!- извика Бимба.
Лазерният поглед улучи Ди в гърдите...не- в драгоценния му семеен медальон. Той самият се стъписа, но продължи напред.
- Окото! Сложи го върху окото!- досети се Димов.
Здравенякът внимателно приближаваше, като между медальона му и окото оставаше лазерната струя. Най-накрая той постави семейната реликва на място. Медальонът се нажежаваше, стана жълт, но вършеше работа. Най-накрая драконът утихна.
Всички облекчено въздъхнаха и станаха. Якоб взе невъзмутимо камата си от трупа на китаеца и се опита да извади с нея медальона на приятеля си.
- Странно!- рече той и го подаде на притежателя му.- Целият е жълт!
- Златен е!- установи Митко и намести карабината на рамото си.- Мислех да пусна един куршум в окото, ама срещу лазер не се рита...
Сега, когато бяха зад статуята, капана не можеше да се активира отново.
- Ама че съм заплес!- рече Димов- Ето, на картата пише „синьо”.Било е за синия аметист и окото!
- И сега-какво? Златен ли ще си го нося? Баба ми ще ме убие!- чудеше се Ди Здравия.- Сам Апостолът някога го е носил като монах!
- Чудна работа!- рече Боби.- Очите на императора- сини, като тези на Левски.
- Лазурни очи.- добави Бимба.- Ще ми се да го видя най-сетне този император!
- Май ще се изпълни желанието ви!- намеси се Димов и освети поредния надпис.- Следва погребалната камера...