Звездни приключения- 4 част

Day 1,172, 23:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Paladin60


Пуки се намираше в медицинския отсек на звездолета, под топлите грижи на Сладката Джеси и Диди. Увита в топло мъхесто одеяло, тя отпиваше доволно от топлото мляко с шоколад и се усмихваше. Няма мърдане- беше вече във вълшебния кораб, който летеше с дяволска скорост към неизвестното.
Оставих „послушното” момиченце и се упътих към командната зала. Как сега да я върна у дома? Отстранена ли беше повредата?

х х х

- Трябва да затворим и този клапан!- извика Касиопея на Велик Гогов.
Двамата се захванаха с тежката задача, обляни в пот. След като бяха затворили охладителната система, тук в машинното беше настанала жега от претоварването на двигателя.
- Ако не намерят някаакво решение, скоро ще отлетим в ...Рая.- пошегува се Велик, като напъваше с гаечния ключ.
- Искаш да кажеш- ще се изпържим в Ада.- отвърна Касиопея.
От командния пулт прехвърчаха искри и светеше надписа: Претоварване!
Неволно телата им се допряха. Други искри прехвърчаха между тях....

х х х

През това време в командната зала Кобрата като пианист вършееше по клавиатурите и си тананикаше „ Пея смърт на смъртта...”
- Дали да не рестартираме цялата система? Но цялата база данни е с вируса, а нямаме резервна.- мъдруваше Джой Бъгстер.
Ратай с виновно изражение посочи на екрана. Командирът и Джоки се спогледаха ужасено. Бяха стигнали Юпитер.

х х х

Както се очакваше, Пуки не беше в лечебницата и сладката Джеси се скъса да я търси.
През това време палавницата беше влязла в ...библиотеката. С удоволствие тя разглеждаше стелажите с книги и компактдискове.
-. Имате ли приказката „ Незнайко на Луната”?- попита тя върлинестия мъж, който угрижено разлистваше някакъв наръчник.
- Не съм ...хлъц...библиотекар.- отвърна Нолимит и се облегна на някаква етажерка.
Той излезе с наръчника за машинното, без да обърне внимание на тайната врата, която се беше отворила зад него.

х х х

„Чудесно! Дори без вълшебни думи!”- помисли си Пуки, пристъпила в овалното помещение. На сферичния таван грееха кристали с най-различен цвят и присветваха в свой странен порядък. Момиченцето взе един лилав кристал в ръцете си.
Внезапно в главата й прозвуча кристална мелодия. Странни букви се завъртяха в красив танци и тя се засмя. Толкова е хубаво...

х х х
Ако дори слон беше влязъл в командния отсек, пак нямаше да бъде забелязан, поради напрегнатата обстановка. Малката ръчица на Пуки ме извади от унеса.
- Тате! Виж!- Намерих пещерата на Аладин!- рече тя и ми показа кристала.
Залисан в небюланските символи на екрана, Кобрата бе изпуснал наръчника си на земята.
Пуки се наведе, вдигна тежката книга и се „зачете” в отворената страница.
- Тук!- показа тя символите на Кобрата.- Пише за база данни в библиотеката.
- Откъде знаеш? Та ти не можеш да четеш!- отвърна пренебрежително той.
- Ки омбра дата ...- каза тя и посочи реда...
Кобрата изглеждаше пребледнял като ухапан от кобра.
- Правилно! Да му се не знае! На мене 6 години не ми стигнаха да науча проклетия език. Как го научи, фарфалаче?
После заговориха оживено на небюлански, сочейки това и онова в наръчника...
- Кристалите! Ето защо небюланите искаха непременно те да бъдат в помещение на кораба! Проклетият Димов! Нищо не беше споменал за тях...- плесна се по челото Бъгстер. – Дали ще стане рестарт от кристалите? Ма надали...- рече той и се насочи към вълшебната пещера. Командирът и Джоки вече отдавна бяха тръгнали натам.


х х х

След като рестартираха от кристалите, всички можеха да си отдъхнат. Корабът се носеше с „нормалната” свръхсветлинна скорост, а пътниците захванаха ежедневните си задачи. Дори успяхме да осъществим видеовръзка със Земята.
- Не се сърди, мамо!- каза умолително Пуки на Ели.
Тя се перчеше с небесносиния си гащеризон с емблемата на звездолета.
- И да се пазите!- каза жена ми и изтри една тайна сълза от лявото си око.
Звездното дете се усмихна....