Join the new world

Пътници във времето- 4 част

Събуди ме блеене на овен. „Сънувал ли съм?”- помислих си аз. Ели вече приготвяше някаква каша на огъня.
- Кус-кус.- отвърна тя на мълчаливия ми въпрос и отри насаждените си ръце в някакво парцалче.- Тия румънци добре са се били запасили.
Взех ведрото и се запътих към езерото. От другата му страна се виждаше стадо двуметрови динозаври с овнешки рога. Димов сигурно би казал името им.
Какви ли тайни на императора-извънземен искаха да изкопчат ерумънците от него?
Някакво бръмчене прекъсна мислите ми. Гигантски комар с големината на пиле се рееше над водата. Прозрачните му криле преливаха в цветовете на дъгата на утринното слънце. Без да чакам дружината му, бързо се върнах в лагера.
Боби Джей и брат му вече похапваха от вкусната каша, сипейки комплименти към Ели. В дивата пустош тази закуска ни се струваше пето качество.
- Къде ли може да е Димов?- завърза разговор Боби, загладил уелнеса.
- Мисля, че трябва да намерим друга времева дупка, за да се измъкнем от тук.- рекох аз.
- Защо ли им е било на румънците да идват в юра?- чудеше се капитана, захапал лулата си.
- Може би са опитвали наслуки.- отвърна Ели и сипа една порция.
Малкото динозавърче се беше изправило и любопитно душеше. То потопи нос в купичката, хареса я и излочи цялото съдържание.
- Браво, Пуки!- погали го Ели.
Прадядото на носорога се заклатушка към нейната завивка, обявил я за свой дом.
- Всичко хубаво, но ми трябва гориво за лодката.- загрижено рече капитана.- Откъде гориво в юра?
Боби Джей разглеждаше клекнал огромната следа на тиранозавъра, после стана и ни показа изцапания си пръст.
- Това ми прилича на мазут. Може там да има повече.- рече той и посочи вулканичния конус, намиращ се на няколко мили от нас.
- Да не би тиранозавъра да е ходил на балнеолечение?- пошегува се Ели.
- Уффф...пак нагоре.- замрънках аз, вече натоварен с двата пластмасови бидона.
- Тия приятели май са горе.- рече капитана, сочещ летящите създания над кратера.
И тъй, тръгнахме към царството на птеродактилите.
х х х

- Ето за това не обичам сушата!- каза капитана и избърса потта от челото си.
Пътеката, по която вървяхме беше прокарана от динозаврите, но това не значеше, че е по-малко стръмна.
Ели беше напъхала Пуки в раницата си и самоотвержено се изкачваше пред нас.
- Пристигнахме!- извика Боби някъде отгоре.
Пред очите ни се разстла гърлото на кратера, осеяно с гнезда и тела на птеродактили.
- Брррр....ама че спа-център.- прошепна Джей Грей.
За наш късмет наноса с евентуалното гориво се намираше на няколко десетки метра от нас. Чудно- там нямаше влечуги, явно- не им харесваше.
- Дай ми наметката си!- рече Боби на Ели.
Изпоцапаната от Пуки връхна дреха почти беше придобила цвета на скалите.
Боби я навлече, излегна се и бавно запълзя с бидоните към тъмната течност.
Не го забелязаха. Група птеродактили хранеха малките си с риба. Той внимателно потопи бидоните. Костваше му голямо усилие да ги измъкне, без да вдигне шум.
Един любопитен птеродактил кацна до него и клъвна наметката му. Решен да защити бидоните, Боби замахна с един прът и халоса гадината по клюна.
Изчадието нададе предупредителен грак.
- Бягай!- извиках аз и застрелях птеродактила.
Поне стотина криле се извиха в небето, търсейки нарушителя на техния покой.
Под изстрелите на двата пистолета Боби успя да се домъкне до нас. Птеродактилите наближаваха, а патроните бяха малко.
- Тука!- извика Ели.- Бързо след мен!
Тя беше съгледала малка пукнатина в скалите , която можеше да ни събере.
Задъхани влетяхме в дупката. Имахме гориво, но не и свобода...

Бележка на автора: Описанията на динозаврите са автентични. Цял ден се рових да ги търся, за това и се забавих с частта...