Join the new world

Екримка 4 част

...Сините дълбини пееха примамливо. Някъде надолу имаше сребриста светлина, която притегляше погледа с митичния си зов...
Неочаквано нещо грубо ме задърпа нагоре, въпреки протестиращия ми разум. Някой притискаше гърдите ми като мечка. Изплюх тонове вода и видях две облещени очи- тези на Боби Джей.
- Ей, най-сетне!- чух го да казва сякаш от друг свят.- Вече те бях отписал ..нула уелнес и RIP...
Глуповатата му усмивка се смени със сериозно изражение, когато посегна към радиостанцията.
- До всички екипи! Нужно ни е подкрепление на товарния кей! Шхуна „Утринна звезда” Не пускайте сирените! Трябва тихо да ги обградим!
Бандитите не бяха усетили героичния скок на Боби , за да ме спаси, но сега чуха пращенето на радиостанцията.
Засвириха куршуми. Боби им отвърна зад камарата сандъци.
-На!- рече той и ми подаде другия си пистолет Q3.- Трябва да ги заблудим. Ще се справиш ли?
Без да дочака кимването ми, инспекторът започна да стреля от различни места на барикадата, създавайки впечатлението, че има няколко полицаи.
В началото този номер мина. Бандитите набързо привършиха товаренето. Част от тях се насочиха към камиона, а друга отстъпваше към кораба.
-Ах! Ще се измъкнат!-извика Боби.- Стреляй по гумите!
Той се изправи, но един куршум го удари в лявото рамо. Ударът го завъртя, но Боби не изпусна пистолета и уцели две от гумите. Едва тогава падна на колене и изпусна пистолета. Издърпах го до себе си.
- Господи, Боби! Какво са ти сторили?- извиках аз при вида на просмукващата се през дрехите кръв. Уелнеса му гаснеше пред очите ми. Съблякох фланелката си и притиснах раната, но кръвта не спираше.
- Вземи радиостанцията!- едва прошепна скъпия ми другар. Подаде я с кървавите си пръсти и затвори очи...