Join the new world

Звездни приключения-3 част

„Летяща чиния!”- би извикал всеки, ако видеше зведолета преди 6 години.
Но той израстна пред очите на всички, в строежа участваха учени, техници и работници от цяла Европа. Заради проклетото чудо от чертежите на Димов се разкриха нови науки и технологии, които тепърва набираха сила.
Днес, въплатил толкова много труд и ум, зведолетът беше завършен.
Пуки беше облякла официалната си синя копринена рокличка с дантели и умело ме управляваше като кон в тълпата.
- Тука! Елате!- викаха и махаха бай Гошко и МадБойчо, облечени в старите си мундири, обкичени с медали от войните.
Най-сетне семейството ни пристигна при трибуната, където бяха официалните гости.
- Ех, че се е източила!- рече бай Гошко и щипна малката принцеса по бузата.
Чакаше ме работа и свалих протестиращото създание от врата си. Ели беше изостанала. Направих й знак да поеме Пуки и се понесох към трибуната с фотоапарат и диктофон в ръка. Знаменитото събитие искаше знаменити усилия, за да бъде увековечено!
- ...смело и дръзко начинание, довело до издигането на България до водеща сила. Да живее национално могъща и социално справедлива България!- тъкмо завършваше речта си президента Щурман.
Озърнах се, за да видя Ели и Пуки, но не можах да ги видя. Хубава работа!

* * *

Предната вечер бе ознаменувана от много срещи и раздели. В изисканата кръчма на една маса се бяха настанили красив и висок мъж с волева брадичка и блондинка с къса коса. Никой не би предположил, че тия двамата ще управляват космическия кораб през какви ли не селения и премеждия.
Командирът на кораба-Спунк сипа галантно шампанско на дамата.
- В крайна сметка, оставаме заедно и това е най-важното.- говореше Джоки, хванала нежно ръката на кавалера.
Той я целуна, вгледан в очите й. Там имаше неоткрити вселени....

* * *

Беше обикновен палячо, каквито в този ден имаше поне няколко в многоликата тълпа. Но за малкото момиченце той беше Единственият. С вълшебен жест той направи кученце-балон и го връчи с поклон. Пуки се засмя щастливо.
Палячото я хвана за ръка и потеглиха към задната част на зведолета. Той й подаде красиво опакован подарък.
- Искаш ли да видиш кораба отвътре?- попита той детето.
Павлина кимна. Сложиха подаръка в малката й раничка. Палячото я повдигна и постави в началото на тунела.
Малката героиня храбро стисна устни и продължи напред. Клапата зад нея обаче се затвори. Синкав полумрак. Къде са сега проклетите джуджета?...
- Пакетът тръгна!- каза палячото по радиостанцията...

* * *

Пак предната вечер. Велик Гогов, командир на военния контингент, който щеше да отпътува наблюдаваше товаренето на последните контейнери на звездолета. В сумрачната привечер електрокарите като послушни бръмбарчета сновяха от и към търбуха на великана.
Трима докери влязоха пеша, мъкнейки един тежък сандък.
След известно време те излязоха отново, като придържаха средния докер, за да не падне.
Никой не позна в него NoLimit, който работеше в машинното.Трима влезли-трима излезли.

* * *

- Няма я!- за стотен път каза Ели с ужасяващ поглед.- Ами сега?
- Да се разделим и да потърсим от двете страни на кораба. –предложих аз съкрушено, като избърсах потта от челото си.
Само след малко се натъкнах на Боби, който обикаляше и сякаш опипваше с поглед, търсейки нещо.
- Помагай, брат! Пуки се изгуби!- изстенах аз.
Друг в този знаменателен момент едва ли би потърсил някакво изгубено момиченце, но не и моя приятел, с който бях споделил толкова премеждия.
- Тя е малка, нали?- ни в клин, ни в ръкав промърмори той.
Търсейки като луди в храстите на градинката до паметника на Димов, съзряхме едно отпуснато тяло.
- О-о-х! Главишката ме цепи! Има ли бира?- профъфли приповдигащия се землянин.
- Ти не трябваше ли да си в машинното?- строго рече Боби Джей.- Корабът ще излети, докато изтрезнееш...
- А-а-не! Аз съм машина! Ей сегичка ще стана...Ма аз си бях в милата ми менажерия...и как ...
- Ако той не е в машинното...тогава-кой е отишъл там?- учудих се аз.
- Бързо, тука нещо не е наред!- съобрази Боби и се затичахме към зведолета.
С бавни крачки великият механик ни последва, преодолявайки гравитацията...

* * *

Най-сетне! Синият полумрак свърши, една вълшебна врата се отвори и едни груби ръце поеха малкото момиче. Колко просторно и странно е тук !
Пуки седна на пода, прегърнала чантичката си.
- Носиш ли ми нещо?- каза грубият глас, засенчен от многобройните тръби и уреди.- Дай ми раничката!
- Не! Не си я давам! Палячото ми даде на мене подаръка! Мой си е!- извика упорито Пуки и тропна с крак.
Двамата задърпаха раницата. Накрая малката ритна разбойника и побягна, но раничката остана в него. Той извади подаръка, разгъна станиола и внимателно сложи устройството на една тръба. По него пробляснаха цифри, които отброяваха капките останал живот....
Пуки намери един метален шкаф и се скри, трепереща от страх и студ...

* * *
Гогов наистина оправда първото си име и схвана от половин дума ситуацията.
- Тези дюзи водят до машинното.- каза той, потвърждавайки опасенията на Боби.
Понесохме се по светещите неонови коридори, без да се захласвахме в чудната архитектура на кораба.
Вратата на машинното беше отворена. Слизайки по стълбите, видяхме фигурата на възрастен човек, надвесен над светещите циферблати.
- Стой!- извикаха едновременно Боби и Гогов, измъквайки пистолетите си.
Фигурата натисна последно копче и се обърна, вдигнала ръце.
- Късно е вече! Много ви здраве от Истанбул!- извика атентатора.
Силен взрив разтърси въздуха и паднахме на пода. Няколко тръби се разкъсаха и започнаха да отделят азот. Започна да става студено. С ужас Боби съгледа как вратите на машинното се затварят аварийно.
Внезапно в настъпилата звънлива тишина чух как някакъв шкаф тропа. Прекрачих замръзналия труп на самоубиеца и отворих с вкочанени ръце шкафа.
Гледката отвътре стопли като слънце душата ми. Милата Пуки! Устните й бяха посинели като рокличката й, но все пак дишаше. Свалих палтото си и прегърнах малката, обсипвайки я с целувки.
- Дръж се, Пуки! Ще дойде помощ!- шепнех аз и я люлеех. Боби и Гогов ме гледаха....

* * *
Касиопея не беше само съзвездие. Тъй се наричаше и шефката на машинното, познаваща до тънкости сложния двигател. В момента тя оставяше последните дрънкулки в каютата си, когато усети взрива.
Без да чака команди, тя се затича към драгоценното си машинно. В коридора се виеше лютив дим. Двама командоси също бързаха към изхода.
Най-накрая стигна до вратата, но тя беше аварийно заключена.
-Уффф!- изпъшка Каси .- Тъкмо миналата седмица монтирах заключалката! И сега-какво?
Тя счупи конзолата с гаечния ключ и умело започна да пренарежда цветните жици.

* * *

Командирът на кораба и Джоки правеха последните проверки, когато взрива разтърси седалките им. Двамата се спогледаха и пръстите им затанцуваха по клавиатурите, подобно на пиеса за пиано за четири ръце.
- Невъзможно!- каза Джоки.- Активирана е командата за излитане и не мога да я отменя...
Джой Бъгстер- дребен и набит гений гледаше навъсено.
- Не съм виновен!- рече навигатора Ратай.- Нищо не съм пипал.
Лингвистът Кобрата се зарови в сборника с небюлански символи със загрижено лице.
Корабът излиташе....

* * *

Най-сетне, премръзнали и изтощени с облекчение излязохме от ледения мавзолей.
Пуки беше в ръцете ми, увита като пашкул и ме гледаше виновно.
Механиците, войниците и Касиопея затваряха някакви кранове. Това се оказа трудно, поради жестокия студ.
- Побързайте! Корабът излита!- извика Гогов и се втурнахме към изхода.
Шлюзът започна бавно да се затваря. Ненадейно видях Ели, с мокро от сълзи лице, която ни махаше...
To be continued…