Join the new world

Пътници във времето- 3 част

Акостирахме предпазливо на скалистия нос, където не се виждаха животни.
Пръв от яхтата на чакълестия бряг стъпи Джей Грей и с тържествен глас рече:
- Обявявам тази земя за ебългарска през лето...- запъна се той.- Кога ли сме изобщо?
- Димов щеше да бъде полезен с неговите енциклопедични знания.- рекох аз.- Между другото, как сме с провизиите?
- Има за 2-3 дни- загрижено отвърна Ели- Вече проверих.
- Прясна вода сигурно ще намерим. Имам и такъми за въдици- добави капитана окуражително.
Бавно се заизкачвахме по сипея към праисторическата гора. Най-различни звуци и миризми нахлуваха в съзнанието ми. В ляво се чуваше чупене на клони. След малко пред нас се откри мирна картинка.- Стадо бронтозаври с дълги шии закусваха на една полянка.
Внезапно една глава се показа между листата и се наведе любопитно към Ели.
- Ау!- изписка тя, извади някакъв спрей от чантичката си и го напръска.
Чудовището кихна и отново изчезна в зеленината.
- Има ли ти нещо?- разтревожено запитах аз.
- Има...Изхабих си дезодоранта. Какво ще правя сега?- отвърна храбрата дама и захвърли ненужния флакон.
Малко поточе ромолеше в близката долчинка и с облекчение отпихме от древната вода, попълвайки и запасите си.
- Трябва да внимаваме! Тук идват животни на водопой!- рече Боби Джей, показвайки ни разнородни отпечатъци.
В потвърждение на думите му, дузина влечуги на два крака излязоха пред нас, забелязаха ни и засъскаха зловещо.
- Бягайте! Велосираптори!- извиках аз.
В бързината се втурнахме в съвсем друга посока, следвайки поточето. Зверовете издаваха щракащи и пищящи звуци и не се отказваха от преследването.
Внезапно под нас зейна водопад, падащ от петнайсетина метра в обширно езеро. Спогледахме се с Боби.
- Скачаме!- рече решително той и пръв полетя в пенливата бездна.
Бучащата вода ме оглуши и потънах в хладната прегръдка на водопада. Показах се на повърхността, търсейки с поглед Ели и капитана. Тримата приятели ми махаха, стъпили на брега.
Когато се приближих, капитана ми посочи старо огнище. Около него се валяха раници и провизии. Побутнах с една пръчка пепелта и извадих опаковката на дъвка. Пишеше на румънски.
- Какво са правили тук? И къде са?- озадачено рече капитана.
Малко по-натам братовчед му Боби се беще навел над огромна стъпка.
- Навярно- в търбуха на тиранозавъра!- рече опитния ловец, при което Ели се сви ужасено.
Събрахме припасите от раниците. Добра находка освен храната бяха пачките кибрит и два пистолета с няколко пълнители.
Запалихме лагерния огън на по-закътано място между дърветата. Изсушени и с малко концентирана супа в стомаха, праисторическия свят ни изглеждаше не толкова страшен.
Някакво пищене като на новородено кученце се чуваше съвсем наблизо.
- Елате!- извика Ели, добила кураж да стигне до източника на звука.
Малко динозавърче, голо и с големината на котенце пищеше жалостиво.
- Горкичкото! Изгубило ли си се?- рече Ели, наведе се и го повдигна, загръщайки го с наметката си.
Нещастното създание замърка и затвори очи.
- Хубаво, ще го наречем...Пуки.- каза нежно Ели под не особено одобрителните ни погледи.
Праисторическата гора шепнеше край лагерния огън, а после и в съня. Дори в съня на Пуки...