Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-3 част

Първите лъчи на слънцето озаряваха скалите и лицата на ранобудните приключенци.
Ди Здравия и Якоб бяха изпълнили обещанието си и сваляха с въжета лодката в подножието на скалата.
До Джей Грей стоеше още една фигура на стар войн , в избеляли камуфлажни дрехи и с брезентов калъф през рамо.
- Да ви представя Димитър Костов от отряда на Акулите- рече шефът- Той е добър стрелец.
- Има ли акули във водата?- ни в клин, ни в ръкав запита Димов.- Брррр..
- А това е за теб!- продължи Джей Грей и подаде на учения едно апаратче.- Нарича се търсач на капани. Личен подарък от техническия ни спец Бат Бедо.
- Това цигулка ли е?- рече Бимба, като се здрависваше с Димитър.
- Бойна карабина с оптичен мерник. Много хубаво...свири.- отвърна духовито той.

х х х

Спускането до лодката беше лесно, въпреки страховете на Боби от високото. Най-накрая на скалите остана само Ди Здравия. Джей Грей си беше отишъл.
- Кой ще го спусне?- чудеше се Димов.
- Ма-пам-па-а-а!- чу се вик отгоре и здравеняка цамбурна във водата. След малко се показа и махна с ръка.- Хич не е студена!
Костов беше сложил някакъв найлон върху драгоценнната си карабина и загрижено я гладеше.
- Хич не ми харесват тия китайци...- мърмореше си той.- Бостъна ми е разправял, че...
Якоб управляваше с вещина лодката и бързо стигнаха до мястото, където беше входа на пещерата.
- Колко е дълбоко?- попита Димов испанеца.
- Не бой се! За тебе имам кислородна бутилчица!- отвърна му Ди Здравия,като го цапардоса бащински по рамото.
Входът на пещерата беше като арка, изсечена между две скали, осеяни с миди и корали. По някакъв начин там се процеждаше светлина. Пътешествениците преминаха през съдбовния вход, показаха се над водата и поеха дъх.

х х х

Те излязоха от водата на квадратна площадка, заобиколена от сталактити. Боби и Бимба запалиха фенерчетата. През това време Ди Здравия се показа като кит от водата и внимателно положи Димов на брега.
- Никога повече!- зарече се учения и изплю порядъчно количество вода.
През това време Якоб проверяваше екипировката. Костов внимателно разопаковаше карабината си, последван от Бимба и Боби с техните пистолети.
- Тука има стълби!- рече Боби и гласът му прокънтя в пещерата.
- И стъпки има!- констатира Якоб.
Всички продължиха напред, ослушвайки се внимателно.
Внезапно група подплашени прилепи изскочи срещу тях. Докато отблъскваха пищящите гадинки, пътешествениците не забелязаха близо дузина фигури, които ги дебнеха.
- Китайците!- извика Димитър и удари с приклада на пушката първия нападател.
Пробляснаха изстрелите на Бимба и Боби.
Якоб се биеше с кама срещу някакъв едър китаец, който ръмжеше яростно.
Ди Здравия раздаваше юмруци срущи трима.
През това време дебелия китаец бе повалил Якоб и с тържествуваща усмивка искаше да му забие камата. Внезапно на челото му се появи дупка и той застина, поразен от снайпера на Митко.
Най-сетне битката свърши.
Димов се тюхкаше да натрупания багаж. Инстинктивно той бе халосал един китаец с възможно най- нужния инструмент- търсача на капани.
- Ех, електрониката се прецака! Какво ще правя сега?
Ди Здравия сваляше от ръцете си боксовете с шипове на края.
- Хей, това не е ли забранено?- рече строго Бимба.
- Ъхъ.- отвърна Ди и широко се ухили.
- Да се надяваме, че това са всичките китайци.- изпъшка Боби Джей.
- Или- не..- беше скептичен Якоб.- Този дебелак ми взе въздуха...
- Вижте! Тука има надпис!- извика Димов и освети стената с китайския надпис.
„Брой стъпките си и не забравяй годината, когата беше бунта против императора.”
В същото време Бимба вече бе стъпила на първото стъпало. Ди Здравия вече полагаше крак на седмото.
- Стойте!- извика Димов.- Седмата година от царуването!
Някакъв механизъм изскърца и здравеняка политна към зейналата под него пропаст.
В последния момент Бимба му хвърли ласото си. Якоб и Боби се уловиха, за да го издърпат. Здравеняка погледна надолу и с ужас видя един китаец, набучен на кол.
- Егаси дупката, дребен!- рече пребледнелия Ди на Димов, след като се измъкна. - Не можеш да плуваш, но твоята наука ме спаси...
Всички тръгнаха в редица, като внимателно избягваха всяко седмо стъпало...