Join the new world

Екримка 3 част

- Предателството се наказва!- за пореден път обмисляхме странната бележка аз и Боби Джей.
Обедното слънце се отразяваше в халбите бира Q2 качество и ни се плезеше за липсата на вдъхновение.
- Двама шефове на заводи, от различен град, с различен бизнес, но покосени от един и същ убиец.- предъвквах темата аз между хапките пица.
- И с две еднакви бележки в ръката.- додаде Боби и хвърли на масата няколко снимки пред изумената ми физиономия.
- Но как?- Ах, те бяха взели вече тялото.- сетих се аз.
- Изисках информацията за „твоя” случай още заранта. И аз не очаквах такова съвпадение.- рече Боби и хвърли последното парче пица на гларусите.
- „Подаръци”- София и „Патлаци”- Варна- промърморих може би за стотен път.- Без търговски връзки помежду си...
- Мисля да поровя отново в компютъра на ПВ, да проверя вноса и износа.- почеса се по главата Боби.- Може да изскочи нещо...Ама-..утре. Днес ме заболя глава.- рече той на сбогуване....
Мистериозното двойно убийство притегляше като с магнит мислите и чувствата ми. Ето защо в пролетната вечер се озовах на товарното пристанище.
В тихите води беше акостирала красива шхуна. Група докери разтоварваха камиона, който беше спрял до нея. Други препакетираха същите сандъци и ги товареха на кораба. Трети изнасяха по корабната рампа други сандъци, предназначени за камиона.
Сврян в сенките на сандъците, успях да достигна до вече приготвената за кораба партида. Докерите бяха спрели и пушеха цигари.
За моя изненада капака на сандъка, който исках да отворя беше плъзгащ и не вдигнах шум.
Истината изплува на оскъдната светлина на фенерчето ми. Между играчките лежаха пистолети, но не пластмасови...
Внезапно чух подозрителен шум. Сторило ли ми се беше?
Силна светлина ме удари в лицето, но удара дойде в тила ми. Цветни кръгове закръжаха пред очите ми.
Грубите ръце на двамата докери ме понесоха към асфалта пред корабчето. Виеше ми се свят.
- Какво да правим този, шефе? Пипал е сандъците!
- Хвърлете го в морето! Знае твърде много.- отвърна глас с китйски акцент.
Последното, което си спомням беше ласкавата синя дълбина и пътуването надолу, където болката щеше да изчезне...