Звездни приключения-2 част

Day 1,146, 09:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Paladin60


- Бомба! Къде по дяволите може да сложат бомба?- рече Боби Джей и отново се надвеси над схемите на космодрума и звездолета.
Някогашният инспектор в ЕВарна сега отговаряше за охраната на космодрума.
Само преди минути Джей Грей, шеф на българското разузнаване и негов братовчед беше влязъл в кабинета с неприятната новина.
- От този неутралитет май ще ни побелеят косите повече, отколкото във военно време.- въздъхна Грей.
През прозореца можеше да се види хълма с Научния квартал- някогашния център за забавления от втория модул. Разбира се, учените бяха запазили спа-процедурите и басейна.
В центъра на квартала се извисяваше паметника на Димов с ръка, сочеща звездите.
Благодарение на информацията, която бе възприел от извънземния си приятел, беше построен звездолета, но също така и открити нови сплави и технологии.
Въпреки че инфаркт бе покосил знаменития учен, името му още се шепнеше в университетските коридори.
Откъде ли идеше опасността? Македонци ли стояха зад слуха за бомбата?
За съжаление на останалите нации, курсът на звездолета бе изчислен от Димов с начална точка ЕВарна и международния проект трябваше да се реализира там.
Джей Грей запали лулата си. Заради приключенията в юра му бяха лепнали прякора Капитана, макар че добре му прилягаше.
-А къде ти е капитанската шапка?- подкачи го Боби.
- Не помниш ли? Онова вероломно динозавърче я сдъвка за закуска.- усмихна се Грей.
Той приглади мустаците си и посочи нещо на картата.
Опитното око на Боби съгледа на звездолета няколко малки охладителни дюзи, на около половин метър от земята. Те водеха навътре, към машинното отделение и имаха няколко клапи.
- Тук?- посочи ги той на братовчед си.
- Едва ли. Малки са, човек не може да мине от там.
Двамата отново се надвесиха над трудния ребус. Едно беше ясно- охраната трябваше да се удвои, особено сега, когато товареха звездолета....

* * *

Да бъдеш пилот на медикоптер е едно, но да вдигнеш такъв гигант като звездолет е съвсем друго нещо.
Джоки обаче не се страхуваше от трудностите. За тези 6 години тя премина школата за астронавти. Познаваше всяко болтче на невероятната машина, която изникна буквално пред очите й. Премина всякакви симулации на трудното управление.
Тя приглади с ръка ревера си, на който бе изобразена емблемата на космическия красавец.
Какво да вземе от дома? Колко ли години щяха да изминат до завръщането?
На вратата се позвъни. Вътре влетяха Сладката Джеси и Диди, които щяха да бъдат лекарки в медицинския сектор на кораба.
Мрачните мисли отлетяха като птички.
Джоки взе багажа си. Поколеба се, но накрая взе картината от стената и я мушна във външния джоб на чантата.
Сбогом, Земя!