Join the new world

Пътници във времето- 2 част

Моторът на яхтата боботеше бодро.
Отпивахме блажено от коктейлите, които Ели беше приготвила, излегнали се на шезлонгите.
Някъде в далечината рибарски лодки хвърляха мрежите си.
Морският бриз облъхна лицата ни с аромата на предстоящото приключение.
- Интересно, как ли щях да ви забъркам коктейлите, ако не носех гренадин и формичките за лед? Този капитан има ром в изобилие, обаче...- не довърши Ели.
Погледите на всички се впериха към рибарските лодки.
Някакво тъмно кълбо, от което излизаха светкавици се беше появило отникъде.
Боби Джей чу виковете на рибарите. Братовчед му храбро насочи яхтата към мястото на странния облак, за да им помогне.
Внезапно облакът изсветля и видях в него...нашата яхта. Що за Фата Моргана?
Огледалният ми образ- небръснат и с раздърпани дрехи викаше: „ Пазете Димов от...” Образът се замъгли и последните думи не се разбраха.
На негово място се показаха три гумени лодки с мотори, натоварени с въоръжени до зъби мъже.
- Времето...- шепнеше Димов- императорът беше казал нещо за времето. Но какво беше?
Терористите безцеремонно се качиха на борда, разменяйки си къси заповеди на ерумънски. Автоматите им бяха съвсем непознати, навярно от втория модул.
- Какво по дяволите правите?- извика Джей Грей, подкаран от един командос към нас.
Братовчед му сви рамене и се опита да заговори на румънски.
- Затваряй си устата!- изръмжа един от нападателите и го удари с приклада на оръжието.
Ели седеше на палубата и ужасено гледаше счупените чаши.
Румънците подкараха към лодките Димов със завързани ръце. Те се насочиха отново към облака, като че ли знаеха какво правят. Секунди след това необичайното явление изчезна без следа.
Нямаше ги обаче и рибарите.
Взех аптечката от рубката и отидох да превържа ръката на милата ми Ели. Беше се порязала при изпускането на чашите. Прегърнах хлипащото създание, говорейки му нещо успокоително, без сам да се слушам какво казвам.
Боби и капитана проверяваха поразиите по яхтата.
- Ах! Счупили са компаса! Севера и юга са сменили местата си!- извика Джей Грей.- Хубава работа!
На стотина метра пред нас водата се раздвижи. Една внушителна глава с дълга шия изплува величествено и нададе праисторически рев. Плезиозавър!
Грабнах фотоапарата и с трескави пръсти направих няколко снимки, преди главата да се потопи обратно.
- Не, не са счупили компаса!- чух да казва Боби Джей с изненада в гласа.
Капитанът ме потупа по рамото и посочи да снимам от другия борд.
Виждаше се бряг с гигантски непознати дървета. Стадо трицератропси пасеше тръстики в лагуната.
Един птеродактил изкряска в небето за поздрав, послучай пристигането ни в юра...