Join the new world

Боби Джей и тайнствената гробница в Лиаонинг-2 част

„Тук почива великия император, под лазура на Лиаонинг”
- Под лазура..- какво ли значи?- промърмори Боби Джей.
- Сещам се за една кръчма „Лазур”- рече Бимба ентусиазирано.
- Да бе, императорът там си е пиел кафето.- иронично подметна Димов.
- Все пак, нека разгледаме покрай брега.- каза Боби.- Утрото е по-мъдро от вечерта.
х х х

На заранта слънчевите лъчи отнесоха като с метла лошото настроение на тримата търсачи на съкровища. Пазарният площад, в близост до пристанището беше многоцветен и оживен.
- Искате ли по един сандвич-плескавица?- спря ги българска реч.
- Ха, какво правиш тука, ювиги хане?- истински се изненада Бимба и ръкува сърдечно с продавача.
- Свършиха ми пушките и ей ме- на тука!- каза смутено Аспарухов и поглади брадата си.
- А някой от генералите не си ли мяркал?- попита Димов и нагласи очилата си.- Или са в Русия?
- Имаше...имаше един, но не генерал.- замисли се ханът.- Ама как се казваше?
- Аз съм Боби Джей- представи се инспектора на Аспарухов. Той се беше зазяпал в момичето, правещо коктейли.
- Стой! Точно така! Джей Грей се казваше!- изтърси най-накрая Аспарухов.
- Ха! Но това...е братчед ми!- смаян рече Боби.
- Той остави някакво съобщение за Бимба. Само че..къде беше? Записах го на хартията, с която увиваме закуските. Хайде сега- къде е хартията?
- Да не е тази?- намеси се Бимба, блажено предъвкваща последната хапка.
На омазнената хартия от сандвича пишеше: „ Среща 11 часа- При Стария..”
Останалото беше безвъзвратно изтрито.
- Сещам се за две заведения- „Стария капитан” и „Стария Джак”, но последния е далече.- рече услужливо ханът.
- На бас се хващам, че е последния!- изстена Димов.- Горко ми!
х х х
Пътят до „Стария Джак” беше изморителен, тъй като извиваше по стръмно изкачващия се бряг в западната част на града. Пред кръчмата имаше малък площад с чешма.Имаше и опъната синя палатка за някакво представление. Група мъже беше направила кръг около двамата борещи се. Всички крещяха и наддаваха динари за победителя.
Борещите се бяха българин и испанец.
Ди Здравия беше едър, с татуировка на лявата гърда и здрави мишци, които играеха като зайчета под кожата му.
Другият беше Якоб- нисък, набит, но чевръст, с белег под формата на кръст на левия клепач. Последното обаче не му пречеше да спечели преимущество в боя.
Българинът нансяше единични, но силни удари, като избягваше бързите контри на Якоб, но накрая – видимо уморен се препъна и падна.Испанецът седна върху огромното туловище, удари още едно кроше и заразмахва триумфално ръце за публиката. След като събра припечелените динари, той повдигна своя противник и като го прикрепяше го вкара в палатката.
- Истински галантен джентълмен!- рече унесено Бимба
Тримата решиха да разпитат борците за евентуална следа. Но каква беше изненадата им, когато влязоха в палатката? Вместо преуморени и пъшкащи борци, същите седяха и отпиваха бира.
- Егаси жегата, дребен!- тъкмо изричаше Ди Здравия и потупваше радушно Якоб по рамото.
- Буенос диас!- поздрави Якоб пристигналите.- О, и белла сеньорита!- обърна се той към Бимба.
- Търсим един, който прилича в лице на мен.- опита се да бъде ясен и кратък Боби.
- Карамба! Ваш брат бил тука сега.- отвърна испанеца.
- Беллата сеньорита иска да знае дали е сега в кръчмата?- рече Бимба, несигурна във времената, които използува испанеца.
- Защо бързате? Ей го на- до чешмата!- рече Ди Здравия и отпи още няколко едри глътки пиво.

х х х

Наистина, Джей Грей много приличаше на братовчед си Боби. И двамата имаха продълговати лица, остри носове и волева брадичка. Те се запрегръщаха радостно.
- Ама че среща!- рече Димов.- Сигурно отдавна не са се виждали.
- Сигурно. Малко е...неловко.- коментира Бимба.
- Че какво му е неловкото?
- Той ми е...шеф. Не съм знаела, че Боби му е братовчед. И освен това е...шеф на българското разузнаване..
- Мда.- семейна среща. Тия ги разправяй на шапката ми!- промърмори Димов и отпи от прохладните струи на чешмата.- Абе няма ли и да похапнем? Така де, послучай срещата...

х х х

Малко по-късно всички се бяха настанили на маса под клоните на големия стар дъб в двора на кръчмата.
- И така...Димов, покажи картата!- рече експедитивно Джей Грей.
- Ама той по твоя поръчка ли...-провлачи Боби, но спря, сръган с лакът от Бимба.
Картата на гробницата имаше някаква синя зона в началото, без обозначения.
- Под лазура...-прошепна Бимба.
- Няма да ви обяснявам колко важно е едно такова съкровище за възстановяването на ЕБългария.- тъкмо обясняваше Джай Грей.- Обаче се опасявам дали китайците не са по-напред в проучването. Може да са прекопирали картата.
- Може ли да се присъединим?- попита басово Ди Здравия, водейки и Якоб със себе си.
Последният мълниеносно грабна картата от масата и я погледна със здравото си око. Димов безуспешно се опитваше да си я върне, паднал в мечешкия капан на българския здравеняк. За всеобща изненада Якоб сам върна картата на масата и даже я приглади с пръсти.
- Има такъв вход. Точно под този бряг.
- Къде е?- Боби и Бимба напразно извиваха вратове зад парапета на високия бряг. Само се виждаше как вълните се разбиват в мълчаливите скали.
- Под водата е.- допълни Ди Здравия- Гмуркахме се за миди и...Добре де, търсихме перлени миди и...
- Боже мой! Аз не мога да плувам!- простена Димов.
- А мене ме е страх от височини!- каза Боби.
- Мене пък- от кученца!- допълни Ди Здравия.
- Разпасана команда!- констатира Джей Грей.- Среща в 5 заранта тука!
После се обърна към Ди Здравия и Якоб.
- Вие сте наети! Набавете въжета!