Join the new world

Евкадрон със страхопочитание разгъна свитъка с картата на великите седем града на езеряните. Очертанията на някогашното езеро , станало море не бяха познати.
- Несъмнено, ние сме тук- рече жрицата и забоде пръст в устието на реката.
- А това са другите две поселища, с които търгуваме – досети се младият вожд.
- Другите четири навярно трябва да се търсят по-навътре в сушата, която сега е бряг.- рече Семела и сложи кръстчета срещу древните градове.
- Все пак донякъде картата ни помага за разстоянието. – каза търговецът на сол, поканен също в храма.- Ако съдя по изображението- един пръст от брега е един ден път с лодка.
- Това е близо цял месец отиване и връщане, ако трябва да обиколим всички.- рече Евкадрон.
- Нужни са и доста припаси .- добави жрицата.- Ех, ако имахме по-големи кораби...
- Стой! Корабите на мидяните! Някой знае ли какво е останало от тях? – сепна се търговецът.
Тримата бързо излязоха от храма и погледнаха от скалата към солниците. От там се виеше пушек. Бяха ли закъснели?

Х х х

Групата младежи се забавляваше на корабите. Едни скачаха от бордовете и после се покатерваха по въжените стълби. Двама души бяха запалили факли, опитвайки се да влязат в помещенията на кораба. Без да иска, единия насочи факлата си към платното, което започна да гори с буен огън.
- Еха- как гори! – рече той, без капчица безпокойство.
- Бързо-скачайте! – извика предводителят им и младежите бързо заплуваха към брега.
На брега ги очакваше изненада- жрицата, вожда и десетина войни от племето.
- Безумци, какво сторихте? Тия кораби ни трябват!- извика Семела.
Всички мъже заплуваха обратно към задимените кораби. Едни подаваха морска вода на покачените на палубата. Други се сетиха да отсекат мачтата с пламтящите платна.
Пожарът беше потушен, но обгорелите дървета на палубата, както мачтите с платната бяха сериозна повреда.
- Доста работа за дърводелците.- прецени Крум, който сам беше такъв.
- И за тъкачките.- добави Семела, държейки парче опушено платно.
- Толкова за отплаването веднага.- рече Евкадрон и захвърли ведрото.

Х х х

Трябваше да мине цяла луна, за да се приготвят. Дърводелците поставиха нови греди на мястото на изгорелите. Тъкачките си избодоха очите, но направиха нови платна, които гордо се вееха на корабите. Вдъхновени от работата, младежите, виновни за пожара бяха започнали да правят още един кораб, измервайки внимателно всяко късче дърво и неговите сглобки.
Настъпи денят на заминаването. Трите кораба отплаваха тържествено от солниците, съпроводени от ръкомаханията и виковете на племето за сполучливо плаване.Семела гледаше отдалечаващите се платна, замислена над бъдното.
- Седем. Трябва да са седем.- прошепна тя.
- Кои? Градовете ли? – попита я Моав старейшината.
- И градовете, и корабите, които са ни нужни, за да обединим народа на езеряните. По един кораб за всеки град.- обясни жрицата.
- Добра работа за младежите, вместо да правят бели.- подметна Крум.
Евкадрон гледаше отдалечаващия се роден бряг. Какво ли ги очакваше зад синкавата мараня на неизвестното?