Join the new world

Как лъжлив Съби и ламята Спаска се завърнали у дома

В далечното ецарство, в далечното егосподарство Ляонинг живели лъжлив Съби и ламя Спаска побратими.
Ламята Спаска си прекарвала царски в лунапарка, където забавлявала децата. Лъжлив Съби пък им разправял небивалиците на техните приключения.
Нищо не им липсвало, но им било мъчно за дома, за сламената колиба и звънливата рекичка, за пушека от родното огнище.
По онова време настъпила рат- еамериканските войни нападнали сръбските земи.
Дигнали се направо от лунапарка юнаците и ей ги на- на брега. Додето погледа им стигал- огромна флотилия.
Юнак Съби съгледал флагманския кораб и прошушнал нещо на Спаска.
Кацнала ламята на самолетоносача и лъжлив Съби скокнал от нея.
- Хелоу!- рекъл той на развален еамерикански- Иска ланд сейфли?
Янките кимнали и дори го почерпили дъвка.
- Фолоу ми!- рекъл Съби и полетели към брега.
Натресли те янките на рифовете и се прибрали в лунапарка ни лук яли, ни лук мирисали.
Решили юнак Съби и ламята дома да се връщат. Отишли на летището и гледат един намръщен чиновник.
- Какво?- рекъл той, като видял Спаска.- Знаете ли каква такса свръхбагаж трябва да платите?
Спаска тъй силно хлъцнала, като видяла сметката, че за малко да види сметката на митничарина.
Оклюмала се ламята, даже не хапвала от любимите плескавици, дето й давали децата.
- Сетих се!- рекъл Съби- Ще летим екологично!
Хвърлил умника едно срекме в блатото и хванал цяло ято патки. Завързал ги една за друга, а ламята турил по средата.
Кихнала Спаска, стреснала юрдечките и полетели. Хубаво, ама екологичното им гориво свършило. За малко да цопнат в океана, ако не съгледали един малък остров.
Гледат- на брега един старец ходи заднешком към дома си.
- Защо тъй вървиш?- почудил се Съби.
- Не знаете ли? Тук е Наобратково. Казваме едно, пък вършим обратното, даже наобратно ходим.
- Чудна работа!- смаяла се Спаска.
- Хайде де! Мигар у нас не е тъй?- рекъл лъжлив Съби.- Няма да нападаме румънците, пък ги нападнахме. Няма да се предаваме, пък се разбягахме като пилци...
- Бягай! Бягай! Няма да те арестуваме!- викнали наобратковските стражи, като видели двамата побратими.
Същите решили да ги послушат и отлетели...
Хубаво, ама пътя до дома дълъг, пак се уморили. Съгледали те една гръцка гемия.
Спаска внимателно спуснала Съби на кърмата, без да я видят.
- Кой..как тука дойде насред море?- изненадал се гръцкия капитан.
- О, неразумни! Мене боговете от Олимп проводиха за ваше щастливо плаване!
Зарадвали се егърците, приготвили му богата гощавка, а през туй време ламята плавала на буксир и се кискала.
Стигнали те до Бяло море, Съби скокнал обратно на Спаска и полетели.
- Сбогом, капитане! Много им здраве на боговете!- смеел се той.
- Варварско куце! Сте си плятис!- викал гърка, докато се изгубил от погледа им.
Тъй лъжлив Съби и ламята Спаска стигнали до дома.