Join the new world

Как лъжлив Съби и ламята Спаска пътували за Лиаонинг

Имало едно време юнак Съби и ламя Спаска побратими, дето за Варна се били.
Грохнала най-накрая ламята, кръв капе от нея, душа бере. По-сетне нарекли хълма, дето лежала Змейов хълм , а от капките кръв пораснали макове...
Заплакал Съби, той ранен също и вика на Спаска.
- Дай да се привлечем до водата, белким ни поолекне.
Запъшкала ламята , с 30 уелнес едвам се потопила в плиткото и попритихнала.
Не щеш ли- видял Съби едни турски гемии, калкан ловят и им замахал.
- Насам, насам! Вижте каква риба улових!
Пристигнали рибарите, мерят ламята- голям улов.
- Колко искаш за нея, аркадаш?- питат Събя.
- Да ме прекарате до Стамбула, там да я продадем скъпо и ще си оправим сметките...
Речено-сторено. Завързали седемте гемии с мрежи примрялата Спаска и потеглили.
Хубаво, ама от водата ли , от планктона ли, дето влизал в устата й, ламята се посъживила. Отворила едно око, а Съби й смига, демек да си трае.
Тъй стигнали до Босфора, обаче един от рибарите без да иска бръкнал с греблото в окото на ламята.
Разлютила се Спаска, скъсала мрежите и още малко и лодките ще глътне с рибарите барабар.
- Стой!- викнал Съби.
- Стоя-по-точно плувам. Какво да ги правим тия?
- Аман-заман! По десет гърла храним! Смили се, баш комита!
Милосърден бил юнака, даже Спаска наловила сума ти калкан, напълнила гемиите им и се разделили по живо- по здраво.
Полетели побратимите покрай брега и тъй стигнали до Египет. Гледат- мършави камили и хората гладни.
- Какъв е тоя мор, бре люде?- попитал Съби селяните.
- Тука върлуват едни мумии и ни опропастяват реколтата.- отвърнали египтяните.
- Кои- тия ли?- посочила Спаска и тъй силно се разкихала, че от мумиите не останал и кокъл върху кокъл.
Зарадвали се селяните, не само ги упътили за Лиаонинг, ами им дали най-бързия кораб до Индия.
И ето ти ги на Съби и Спаска пътешественици на брега на Индия. Гледат- един момък търка ли търка газена лампа.
- Тцъ- пак не става!- и пак търка.
- Що чиниш? Да ти услужим ли с огънче?- попитала го лукаво Спаска.
- Уфффффф.- въздъхнал Аладин.- Някой ми задигнал замъка с принцесата , а сега и лампата не бачка, за да повикам Духа.
- Хм, да не са ти пробутали менте?- усъмнил се Съби и обърнал дъното на лампата. А там пишело: :Made in China- Ето, виждаш ли?
Затюхкал се Аладин, зер палат с принцеса не се губят току-тъй. Метнали го на ламята и полетели принцесата да дирят.
Като намерили замъка, видели злия магьосник на върха на кулата. Той обаче толкова се сащисал от Спаска, че ченето му увиснало и с магията, дето я приготвил, сам се окаменил.
Какво станало после- всеки знае от 1001 нощ. Три дена яли, пили и се веселили.
За благодарност Аладин дал на Съби и Спаска назаем вълшебното си килимче и тъй най-накрая стигнали Лиаонинг....