Join the new world

"Once you fool me shame on you, twice you fool me shame on me."

"Веднъж ако ме преметнеш трябва да се срамуваш ти, втори път ако ме преметнеш трябва да се срамувам аз"

В общи линии така може да се окачестви поредната сага с еРуския съюз.

Но нека започнем от началото, със малко предистория. Ако търсим генезиса на този конкретен проблем най-вероятно ще трябва да се върнем, към по-предишния президент които със атаката си над еРомъния започна един ход на действия които в крайна сметка ни докараха до днешния ден. Гаро в предпоследния ден от мандата си, (на своя глава както стана ясно по късно,) атакува еРумания с цел да помогне на еУнгария да вземе инициативата в много труден за еУнгарците период, и да могат да обърнат войната срещу еРумъния. Освен всичко в медийното пространство имаше неистово желание за нападение и атаки, било то на север или на юг. Първоначалната реакция беше еуфорична, и всички се хвърлиха в битки. (Тук трябва да вкараме идването на президентския стол на Мелльорес в една меко казано много тежка ситуация.) Национална гордост ни заля когато еРумънския президент отстъпи Добруджа и макар за кратко тя беше еБългарска. Разбира се бързо изтрезняхме след това първоначално опиянение и се разбра че няма да можем да устоим на еРумънската контра-атака. Разбира се имахме нашия подвиг с битката за Варна, в която еБългарската армия и населения показаха че имаме голям потенциал и сме една от най бързо развиващите се страни в еРеп. За президента последва трудното решение, дълги и изтощителни битки или изтриването на еБългария за да се затвори войната с еРумъния. Той предпочете второто и понесе всички негативи свързани с това. Беше обилно критикуван хулен и откровенно обливан за това си решение, лично аз му правя евала че взе такова трудно решение без да позволи на излишни емоции да се намесват. Когато еРомънците разбраха за нашето решение те се опитаха по всякакв начин да възпрепястват затварянето на войната и превзеха и двата ни икономически силни региони за да ни задушават. За да може еБългария бързо да бъде изтрита и въстановена, беше подписан съюз със еСеверна Корея и така беше отворена война със еСърбия, които бързо превзеха всички региони в еБългария, и започнаха да ни въстановяват. Към мнoгoт критики и хулене за "националното предателство" се включиха и гласове за две провалени от танкове на еРомънците въстания за Видин и Русе, което не направи чест на тогавашната опозиция която сега е на власт.

Резултатът от всичко това беше че загубихме всички МППта и най вече активирани МППта в различни части на света и затова на практика останахме без битки, населението и армията бяха изнесени в ЛК по време на изтриването на страната и съответно и икономиката беше в тежко състояние. Президента взе още едно трудно решение за което беше хулен и плют в последствие, да върне армията в родината за да подпомогне икономиката. И така стигнахме до предизборната кампания която беше меко казано "най-безвкусната" някога провеждана в еБългария поне през последните 8 месеца. Основно използва умело непопулярните решения на предишния президент и някои други трикове и спечели изборите.

Защо разказвам всичко това? Важно е да се проследи как решенията които взимаме сега имат отражения доста по нататък във времето, поради сравнително кратките мандати в еРеп, едно решение на президента на страната особено във военната свера може да има последствия 1,2 па и 3 мандата по нататък. Затова и приемственоста е не само важен компонент но и задължителен за всяка една страна която иска силно и стабилно управление и позиции в играта.

Та да се върнем на сегашната ситуация, преди около 10 дена беше подписан съюз със еРусия от предишният президент с цел тренировачни бикти. Поради разпадане в комуникацията от еРуска страна така и не видяхме тренировачни битки от еРусия, като в ккрайна сметка се стигна до изтриване на съюза след като еРусия отвори тренировачна битка със еСеверна Корея. Тогава президента беше много сериозно хулен и даже откровенно обиждан, въпреки че реално не носеше вина за това. Както се казва той беше за първи път президент и се довери на другата страна, но и остваше още много време от съюза ни със еСеверна Корея а битки бяха жизнено необходими. В крайна сметка той намери решения с включването на еБългария в тренировачната война в Южна Америка и въпреки че и там не се мина без проблеми, благодарение на това му решение ние сега имаме битки всеки ден.

Та стигнахме най-накрая до сегашните събития. Още когато преди няколко дена президента пусна закон за съюз със еРусия, и докато още беше в 1вя си час на гласуване го предупредих че това е голям риск и трябва да е напълно сигурен че няма да се повтори проблема от 1 седмица по-рано. Казах му че няма смисъл да се рискува при положение че остават по-малко от 6 дена до края на съюза ни с еСеверна Кореа. Той беше убеден, че подобно нещо не може да се случи отново.

Както се казва това вече е история, но тя ни връща към втората част на "придчата" с която започнах, а именно: втори път ако ме преметнеш трябва да се срамувам аз. Тука трябва да стане ясно че действията на еРуския президент са в основата на проблема, но в същото време и нашия трябва да понесе своята отговорност за грешната преценка. Липсата на опит (която беспорно личи в тази първа седмица), не може да бъде извинение, още повече че този съюз не ни беше необходим при положение че тренировачната война между еКолумбия и еВенецуела отново се води регулярно, няколко дена изчакване нямаше да са фатални. Също така, не може да се каже че не е бил и предупреден за риска, макар че след като е на тази позиция е длъжен да е наясно с рисковете и последствията свързани със всяко едно решение. Тука искам да кажа че въпреки неопитноста все пак превъзмогва излишна гордост и се допитва за съвети (както до мен на няколко пъти) до различни хора с повече опит.

Какво следва от тук според мен. Ясно е че това е една крайно неприятна ситуация която създава освен всичко друго и напрежение не само между еБългария и еРусия но и вътре в самия Pheonix и то на прага на може би най-мащабните сражения които ще се водят между Pheonix и Еден на еРуска земя. Мисля че би било много лесно да обиждаме и да хулим еРуския президент и еРусия за това действие, но от това не печелим нищо нито ние нито съюза ни. Между впрочем откровенно лоша дипломация е да обиждаш чужд президент, пък дори и да е сгафил. Просто има един минимален етикет на дипломация който е нужно да се спазва независимо от ситуацията и дали човека отреща ти е опонент, приятел или съюзник. Да не говорим че изнасянето на лични диалози от официалните чатове на Pheonix е абсолютно неуместно независиомо какви вътрешно политически дивиденти може това да донесе.

Та каква трябва да е реакцията ни според мен. Първо трябва да сме наясно за нашето положение в "е-световната ейрархия" ако мога така да се изразя. Въпреки битката за Варна където загатнахме за големия си потенциал и baby боома с който се ботим като куцо пиле с домат, ние все още сме в периферията на по-големите и важни световни сили, всъщност още изоставаме от средни такива, като еИран, еАржентяна, еУК и т.н. Затова и не можем да си позволим лукса да се репчим откровено, дори за такава неприятна ситуация. Ние сме във момент на възход и имаме нужда от помощ да реализираме потенциала си. Въпреки това не смятам че трябва послушно да подвиваме опашка и да приемаме всичко с усмивка, но в дипломацията често подхода е по-важен от конкретиката за която става дума. Още повече че за еБългария на дневен ред е (и много пъти по-важно според мен) вземането на high регион отколкото загубата на 100 злато и политическото онижение свързано с това. Та мисля че силите трябва да са съсредоточени точно в тази насока, а там имаше на практика готово решение завещано от предишното управление, което все още може да бъде реализирано. Как знам ли, еми просто, аз съм антихриста който беше на практика договорил high регион с еИран и принципното ни преминаване през еТурция. Разбира се за всичко около БулАзиа, сам информирал президента още преди дори да влезе официално в длъжност.

Та в заключение бих искал да кажа, въпреки неуспехите до тук, и проявената не сигурност в оправлението на страната, която се дължи гланво на неопитност според мен а не на липса на желание (което е най-важно), не се подавайте на емоцинално прималивото и политически по-лесно решение, за противопоставяне с хората които дефакто сега са в опозиция, търсете ги още повече за помощ, защото само така ще можем да продължим да развиваме еБългария, да осигурим добра икономика и бъдеще за новите играчи които сега се включват а и стова много интересни битки за всички ни за вбъдеще. Мислете малко повече за играчите, защото те са нашето богатство а не виртуалната земя. Време е да се спре с инерцията в управлението и да се почне активно да се работи, ако за тази цел трябва да си преглътнете егото и да си сътрудничите с "опозицията" направето го в името на еБългария, от това можете само да спечелите и вие и ние, и всички еБългари.


http://store.picbg.net/pubpic/76/D9/111e3ce308b476d9.jpg" />