Join the new world

Добър ден, тази статия е предназначена за конкурса на Ема "Настроение в звуци". Вече рядко влизам в играта така, че надявам се тази статия да ви хареса. Искам и да благодаря на един мой връстник, който се обърна към мен без причина, благодаря ти!

Още не съм си отворил очите напълно, когато чувам тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=ZpAi0Srfqtk . Спокойното начало, охлажда емоциите ми от предната песен. Усещам, че се чувствам добре. Унасям се в приятния ритъм на песента и тогава... китарата задрънчава силно и ме пробужда. Съвсем забравям за съня си. После пак малко спокойствие, което може би е затишие пред буря и тогава - наново задрънчават китарите в по-забързан и приятен ритъм. Харесва ми мелодията, наистина е игрива и излъчва дори известна доза мистицизъм. Душата ми се чувства отпусната докато слушам тази част от песента. Тогава идва момент, в който барабана почва да бие в постоянен ритъм, усещам някакво напрежение, което е доста специфично, но след няколко секунди започва да се разтоварва. Тогава се потапям в магическото соло, което ме отвежда в друг свят, сякаш карам колело на фона на залязващото слънце. И тогава... изведнъж песента става бавна и спокойна, както е било в началото. Тогава сякаш вече съм отправил съзерцателен поглед към залязващото слънце, докато си слушам музиката със затворени очи. Чувствам се унесен, сякаш искам да се потопя окончателно в нов сън. Но песента бавно и сигурно става все по-тиха и тиха и свършва. Някак си се чувствам странно, сякаш страхотните положителни емоции, които се породиха, като слушах първата песен, бяха заглушени.
Тогава, влизам в ерепублик и гледам как хора са се насъскали срещу мен и само плюят по мой адрес. За мое нещастие, като излизам на терасата, чувам кола, която е надула чалгата докрай и това ме изнервя. Решавам в този момент да си пусна: http://www.youtube.com/watch?v=60_FwCY2L4A . Разтърсващо начало. После идва един много особен риф, който ме кара да заиграя. Усещам как песента е заредена с омраза, която е генерирана от всички човешки твари. Знам, че тази тежка песен е моят отдушник. Със затаен дъх слушам коравите звуци и тогава чувам бруталния текст, който само потвърждава мислите ми. Наистина се пее за омраза и болка. Гневът е мен е доста и усещам как го прехвърлям на песента. Слушам тежкия припев, който сякаш показва, че мъката на този свят е безкрайна. След това идва чудовищното соло, което сякаш ме омагьосва по особен начин, но не е нещо особено. Минават няколко секунди и тогава идва любимия ми момент, когато чувам как музикантите си играят със струните и това е моментът, в който успявам цялостно да освободя негативната си енергия. После си слушам текста, с някаква доза досада, защото се повтаря едно и също и чакам песента да свърши. Накрая тя свършва. Чувствам се така, сякаш нищо не е станало.
След това си пускам една песен, която винаги ме вкарва в особено състояние: http://www.youtube.com/watch?v=84OrTHva1NA . Започва с мощен риф, който от първите секунди ме завладява. След това продължавам да се унасям в тежкия звук и брилянтното барабанене, което е основата на цялата песен. Ритъм, който е завладяващ и да ми се запамети и постоянно да мисля за него. След това, докато се усетя какво става, идва по-бавна секция, която някак си ми е скучна и желая неистово да се смени. След няколко дни се сменя с прекрасния ритъм, който звучи дори още по-добре от началото. Наистина тежък, но излъчващ някакво лек меланхолизъм, но наистина е вълшебен. Имам чувството, че колкото и да слушам барабаните и рифа, няма да ми омръзне никога. Вокалът пее така, сякаш душата му е изпита от сатаната и наистина има способността да омагьосва слушателя. След това идва бавна секция, която чакам с нетърпение да свърши и по-късно чувам солото на песента, което е кратко и не е нещо особено. И пак бавна част, която нямам желание да слушам. Обаче докато се усетя и песента се връща в рутинния си ритъм. Наистина се усеща сатанинското начало на песента, което по необясними причини, съчетано с ритъма, ми въздейства положително. Накрая песента се забавя, но свършва неусетно.
После решавам да се разтоваря с тази кратка песен:
http://www.youtube.com/watch?v=w86ue-fx1_0 . Приятна е за слушане, действа релаксиращо. Качеството на звука не е идеално, но ме кара да се чувствам освободен от негативната енергия. Представям си как съзерцавам прекрасната природа. Обаче не след дълго, тя свършва така, както е започнала.
Чудя се известно време да избера какво да слушам и накрая се спирам на това: http://www.youtube.com/watch?v=ZO6giM9UAv0 . Началото на песента ми харесва. Бързо се унасям. Прекрасно звучат китарите, вокалът е на ниво. Като го слушам, имам чувството, че ще полетя в небесата и че съм безсмъртен. Наистина чудесно се получава. След това идва божествен момент - умопомрачителното соло. Ах, просто е съвършено. Мелодичността е толкова силно изразена, караща ме да изпадна в опиянение. После, песента се връща към стандартния си ритъм, но вече знам, че мога да полетя. Тогава идва припевът и усещам как политат, как ще докосна небето, всяка една звезда. Ще се слея с Шаула, смъртоносната опашка на скорпиона, която обаче ще ме направи безсмъртен. Наистина е прекрасна песен, която ме зарежда с оптимизъм. Накрая свършва по чудесен начин.
Вече слушах достатъчно музика и усещах как ми се губи желание. Но в главата ми имаше нещо, което ме мъчеше известно време. Иска да пусна една песен, която ми въздейства по начин, който никоя друга не може. Така и направих, намерих я и я пуснах: http://www.youtube.com/watch?v=ZYC22z4OW6k . При това версията е демо, защото е още по-хубава. Затварям очи и се отпускам. Чувам нежното галене на струните на китарата. Наистина е омагьосващ звука, сякаш чувам съвършеното изпълнение на арфа. Толкова нежно, толкова мелодично, дори леко меланхолично, но прелестно. Унесен в прекрасния ритъм, не усещам как акустичният звук изведнъж се превръща в електронен, сякаш да се покаже, че песента е безсмъртна и ще остане завинаги в душата ми. Вече съм потопен в магията на песента. Виждам как съм на морето с любимото си момиче. Хваната сме ръка за ръка и сме отишли на морския фар в един облачен следобед. Пред нас се открива прекрасен пейзаж и виждам меките цветове на небето, как се преливат с тези на морето. Слушам песента и чувам брилянтното изпълнение на Дейв Мустейн. Наистина божествен мистицизъм, който ме омагьосва и ме вкарва в най-висша наслада. Това е най-прекрасното нещо в музиката, съвършено е. Наистина, това е съвършен момент, солото, да солото. То е кулминацията, най-прекрасният момент в музиката. Аз съм силно опиянен от него, чувствам се прекрасно. Когато солото свършва и песента се връща към иначе магическия си ритъм, продължавам да си представям гледката към морето, като в този момент вече съм прегърнал момичето до себе си. Песента напредва, а аз ставам все по нетърпелив и след като цимбалите бият няколко пъти подред, успявам да целуна любимата си по устните. Магически момент, докато слушам съвършените китари. Изведнъж песента се променя, като отлепваме устни и става някак си по-особена. Вече е с доста особен заряд, показваща, че любовта е постижима, че тя е вечна. Така звучат китарите, че аз и девойката, която обичам, сме обсебени и знаем, че светът е прекрасен. Тогава идва краят - много силен, изпълнен с невероятна енергия, сякаш съдържа целия свят. Момент, в който бях заедно с момичето но виждах как се изпарява в ръцете ми. След това песента свършва и девойката, която си представях, просто изчезна и останах сам, с надеждата, че един ден ще изпитам любовта наистина.
Вече не ми се слуша повече музика. Наистина брилянтни изпълнения, заради които останах безмълвен. Потапянето в песните е нещо, което малко хора умеят, но който го може, успява цялостно да усети енергията вложена във всяка една от тях. Наистина е чудесно, когато слушаме музиката, която наистина ни е присърце.
Като за финал мога да кажа, че всеки текст към песните съм го писал, едновременно, докато ги слушам.