Отмъщението: Фермера отвръща на удара

Day 4,813, 12:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by yoro

Здравейте запалянковци! Тази статия е края на трилогията за Алиса. Предните части може да си припомните тук:
Алиса в страната на еЧудесата - първа част.

и

Спасяването на Алиса от Флая

Втората част я заръчах на Anchoboy да я пусне днес, като част от рождения ми ден. Обаче нали децата нямат спирачки, той я пусна веднага като я написа. Затова днес ще се напъна да напиша последната част. Да видим какво ще излезе...

Глава първа
НеМуха11 се събуди рано, още беше тъмно... под юргана му. Той взе конопената си торбичка и сложи няколко сочни гозби К5, пратени за Алиса. Очакваше го дълъг и тежък ден на полето. Днес беше жътва, а след като ожънеше, щеше веднага да смели житото на брашно. Но преди да излезе той отдели минутка, за да провери дали тайната врата към подземието е добре заключена. Там той държеше Алиса, като последната му надежда да успее да разубеди Жасмин от тяхната поредна раздяла. И за още нещо тайнствено, както ще се разбере друг път. След като се увери, че вратата не помръдва, той хукна, скочи на комбайна и изчезна в облак от прах по селския път.

Скоро след залез слънце в здрача и по същия път се появи комбайна на НеМуха11. Той караше мудно и едва удържаше главата си. Цял ден жънеше, товареше и мелеше. Торбата му бе празна и гозбите, които взе сутринта, едва му стигнаха. Когато наближи своята скромна фермерска колибка, на три етажа с тераси и няколко фонтана в просторната градина, между другото, двигателя на комбайната му изпука няколко пъти.

НеМуха11: Какво има, коньо-вихрогоньо? Да не се е случило нещо лошо на моята безценна Алиса? ... ... Искам да кажа, какво има, комбайна-върламайна?

Комбайната не реагира, все пак е само желязо и даже няма GPS...

НеМуха11: Нещо лошо се е случило. Нека побързам и проверя как е Алиса.

На скорост мухата стигна своето имение и без да изгаси двигателя, той скочи от комбайна и хукна към подземията. Най-лошите му страхове се случиха, той видя широко отворената врата и празните катакомби. От Алиса нямаше и следа. Той силно зажужа и със страшна скорост обиколи цялото имение, градината и хамбарите. Помисли дали да не прелети и над близките полета, но вече беше твърде тъмно.

Вечерта НеМуха11 спа много трудно. На сутритна той стана от леглото си и настъпа нещо. Когато го погледна, той видя че е черупка от лешник. Някой е бил в спалнята му вчера. Той се огледа и видя зелен косъм недалеч от черупката.

НеМуха11: Какво ли означава това? Я чакай малко...

Глава втора
Няколко седмици по-късно. Анчобой беше облякъл зимните дрехи и тръгна на училище. Малко след като излезе се сети, че забрави маската и бързо се върна вкъщи. Беше много разсеян тези дни заради Алиса. Анчо отново излезе, готов за училище и с маска, но сега се сети, че са отменили присъствените занятия и тръгна отново да се връща вкъщи. Точно влизаше, когато чу някакво жужене да се спуска от небето и да каца на метри зад него.

Анчо: А, Флай, какво търсиш тук? Не си ли далече в еРусия?
НеМуха11: Предател!
Анчо: Какво имаш в предвид? Аз нищо не съм направил.
НеМуха11: Перверзници! Върни ми Алиса! Тя е моя!
Анчо: Тя не е тук, бръмбар такъв.
НеМуха11: Алиса завинаги трябва да остане непорочна. А ти и бакалина сте много лоши. Никога не трябваше да ти се доверявам.
Анчо: Ти просто ми завиждаш, защото постоянно те бия на Ю Ги О.
НеМуха11: Ах ти дребен!
Анчо: И отново ти казвам, Алиса не е тук.
НеМуха11: Как ще ти се доверя? Та ти си ОПГ!
Анчо: Не съм! Даже вече са ме махнали от поста ми на финансов министър.
НеМуха11: Това няма значение. Върни си ми Алиса преди да сте я развалили с бакалина.

Анчо отбягваше да каже истината на НеМуха11 с всички сили. Но напрежението не намаляше. Летящия не се отказваше и не отстъпваше. Нещо не беше наред. Той не би могъл да знае. Дори и за съветите на бакалина?

Анчо: Добре, да приемем, че Алиса е тук, въпреки че не е.
НеМуха11: Тя е тук, знам го!
Анчо: Ти си мислиш така, само защото я харесвам. Мислиш си, че съм я отвлякъл, но ти я взе при себе си.
НеМуха11: Така и трябва! Тя е твърде невинна. Трябваше да я предпазя от фатмаците.
Анчо: Но ти я търсиш. Това означава, че не си я предпазил.
НеМуха11: Така е. Провалих се в своята мисия. Но все още мога да се поправя. И да се върна с нея в бедната ми фермерска колиба. Да я уча да меси хляб, вместо да се бие.
Анчо: Сигурно ОПГ-то я е взело, за да я предпази от теб?
НеМуха11: Да! Ама това е грешно, аз я предпазвам от тях. Върни ми я сега. Ти си част от ОПГ.
Анчо: Не съм част от ОПГ! И тя не е тук!
НеМуха11: Предател! Тя е тук със теб. Само трябва да ми я дадеш...
Анчо: Ти си измисляш!
НеМуха11: Не си измислям. Някой много близък до теб ми каза всичко! Той също е предател. Лъжеше ме, че не е ОПГ.
Анчо: Как? Но кой ти е казал?
НеМуха11: Йоро...
Анчо: Не е вярно! Йоро никога не би ме предал. Той даже ми помогна да я спасим.
НеМуха11: Аха! Разкрих те.
Анчо: Не, нямах това в предвид.
НеМуха11: Йоро не те е предал дребен. Просто няколко часа в подземията ми помогнаха да го разпитам за всичко.
Анчо: Какво си направил на Йоро?! Пусни го веднага.
НеМуха11: Искаш ли да го видиш?
Анчо: Да!
НеМуха11: Ето го.

НеМуха11 се отмести настрани и нещо се видя зад него. Това беше кълбо от дебело волско въже. Здраво завързан в стегнатото въже беше Йоро. Само върха на муцунката му се подаваше леко от кълбото възли. Анчо се почувства ужасно. Йоро страдаше заради това, че му е помогнал. Сега беше ред на ученика, да спаси катеричока. Трябваше да направи нещо. НеМуха11 погледна триумфално към Анчо.

НеМуха11: Все още ли отричаш, че ти отвлече Алиса?
Анчо: Не...
НеМуха11: Все още ли отричаш, че ти и бакалина се опитвате да я покварите?
Анчо: Не...
НеМуха11: Все още ли отричаш, че си ОПГ?
Анчо: Аз не съм ОПГ!
НеМуха11: Достатъчно! Ти ще ми върнеш Алиса сега, дребен. Предлагам ти да разменим Йоро за Алиса.
Анчо: Никога! Ти ще я измъчваш в подземието си.
НеМуха11: Нея няма да измъчвам. Тя просто ще бъде скрита там от фатмаците. Обаче Йоро...
Анчо: Не, спри!
НеМуха11: Нека видя Алиса. Иначе...

Глава трета
Анчо знаеше, че не може да върне Алиса на мухата. Тя му разказа за ужасните си дни при строгия и маниакален НоФлай11. Тогава му проблясна! Анчо знаеше какво да направи. Той се обърна към своя дом и извика:

Анчо: Алиса! Алиса! Ела при мен.

След минутка Алиса излезе плаха и бледа, с поглед в земята. Тя не искаше да вижда строгия моралист Флай отново.

Алиса: О, мили Анчо! Нима наистина ще ме върнеш на него. Нима ще изоставиш своята любов?
Анчо: Не се тревожи мила Алиса! Аз мога да те оставя само след като падна в дуел.
Алиса: Тогава какво мислиш да правиш? Сами сме, а ти не си като големите бойци. Не можем да го изплашим с мухобойката. А престоя ми в подземията ме направи немощна и не мога да се сражавам както ме научи учителката Жасмин.
Анчо: Не се тревожи мила Алиса! Знам едно нещо, което куция бръмбар не може да направи.
НеМуха11: Ама какво си говорите там? Дай я сега и спаси Йоро.
Анчо: Бръмбар!
НеМуха11: Дребен!
Анчо: Предизвиквам те на дуел!
НеМуха11: Не би посмял.
Алиса: О, боже! Не!
Анчо: Спокойно Алиса, ще победя. Муха, предизвиквам те на дуел... на Ю Ги О! Ако спечелиш, ще разменим Алиса и Йоро. Тогава повече няма да я отвличам. Но ако аз спечеля, ти ще освободиш Йоро и ще спреш да правиш хляб.
НеМуха11: Ах!
Алиса: Точно така. Злодея черпи своите сили от правенето на хляб. Ако спре да прави хляб, ще сме спасени от него завинаги.
Анчо: Бръмбар, съгласен ли си?

НеМуха11 стоеше тихо и неподвижно. Бавна и тежка минута мина. Във фасетните му очи се четяха различни емоции. Беше объркан. Риска беше твърде голям, а хляба беше неговото съществуване. Изведнъж злорада усмивка се появи на лицето му.

НеМуха11: Нека се ду-ду-ду-ду-ду-ду-ду-ду-дуелираме!
Анчо: Вади тестето!
Алиса: Но Анчо, нещо не е наред. Защо той се усмихва?
Анчо: Не се тревожи. Много пъти съм го побеждавал. Ако се постарая, той никога няма да спечели дуела.
НеМуха11: Хи хи хи. Ти така си мислиш.

Дуела започна. В началото никой не атакуваше. Само слагаха карти капан. Накрая НеМуха11 призова страшно чудовище, но Анчо бързо постави брониран войн в защита. Атакуващите точки не стигаха. Мухата жертва чудовището за още по-силно и активира карта даваща атака. Анчо активира своята карта и направи чудовището по-слабо. Дуела продължи дълго. Накрая НеМуха11 имаше 700 точки, докато Анчо все още имаше 2100. Победата беше близко. Тогава стана нещо странно. НеМуха11 спокойно постави малко чудовище костенурка и приключи хода си. В ръката си държеше само още една карта, а тестето му беше свършило. Анчо атакува другото чудовище на мухата и го унищожи. Флая остана на 100 точки. В следващия ход Флая не можеше да призове по-силно чудовище, а костенурката беше много слаба.

Анчо: Това е Алиса. Спечелихме.
Алиса: Браво Анчо! Ти успя.
НеМуха11: Хи хи хи.

Тогава НоФлай11 постави последната си карта и я активира.

Анчо: Но какво е това???
Алиса: Анчо, не!
Анчо: Няма такава карта! Това е един от твоите хакове. Знаех си, че ще измамиш.
НеМуха11: Това няма значение вече, защото аз победих.
НеМуха11: Тази карта дава сили на чудовището. 100 атака и 100 защита. Но не го засища, защото е К1. Може да му дам колкото си искам.
Анчо: Но ти имаш само една карта 😃
НеМуха11: Да. Но аз съм фермера хлебосъздател. След като използвам тази карта, тя се връща в ръката ми и аз може да я използвам отново. Без да свършвам хода си.

Флая с бързи движения започна да слага картата, която моментално се връщаше в ръката му. А чудовището костенурка започна да расте. От малка костенурка порасна на голяма костенурка. След това стана вековна бойна костенурка гигант. Накрая се превърна в титанична костенурка пазител на хилядолетията. Само аурата, която тя излъчваше, всяваше страхопочитание.

Алиса: О не! Анчо, пази се.
Анчо: Това не е честно!
НеМуха11: Това не е всичко. Сега ще пренеса дуелът в царството на сенките. Когато те победя, ти ще останеш там, обречен завинаги.
Анчо: Не моля ти се!

Тъмна зла мъгла започна да се надига от земята и да огражда дуелистите. Анчо погледна костенурката. Тя имаше 99200 атака и 99300 защита. Само екзодия можеше да го спаси, но той нямаше нито една карта от нея в ръката си. Животът му в еСвета беше обречен. Той погедна Алиса и в последния момент, преди мъглата да се надигне и да я скрие, рече:

Анчо: Сбогом Алиса! Никога няма да те забравя.
Алиса проплака: Нееее! Анчо!

Мъглата продължи да се надига. НеМуха11 нетърпеливо чакаше момента за последната си атака. Остана само малка пролука в черната мъгла, която скоро щеше да изчезне. Тогава нещо малко изсвистя през пролуката и се разби в главата на Флая. Той едва се удържа прав.

НеМуха11: Но какво беше това?

Нещо отново профуча, удари мухата по главата и се търкулна в краката на Анчо. Той видя лешник. НеМуха11 падна на земята и магията му за призоваване на царството на сенките се развали.

Глава четвърта
Анчо отново беше пред дома си и дуела беше отменен.

Йоро: Урааа!!!
Анчо: Йоро! Ти ми помогна отново. Ще ти дам още една торба лешници. И така се радвам да видя Алиса отново.
Алиса: И аз се радвам, Анчо.
Анчо: Йоро, добре ли си? Какво ти сториха?
Йоро: Спокойно Анчо. Зелените катерици са безсмъртни! Нищо не ми направи. По-страшни неща съм преживявал преди. Като президентски мандати...
Анчо: А как успя да се освободиш?
Йоро: Докато ДаМуха22 беше зает в този дъъълъг дуел, аз започнах да гриза въжето. Моите здрави зъби разкъсваха лесно микро-фибрите, които съставляваха въжето. Точно, когато той активира за първи път картата хак, аз се освободих и хукнах да търся лешници.
Алиса: Браво! Какъв герой, заслужаваш целувка.
Анчо: Но Алиса, ами аз? Аз се бих в дуел с Флая.
Йоро: Нямаме време за това. Трябва да изпълня плана преди да се е свестил. Анчо, имаш ли куфар или ковчег.
Анчо: Чакай, ще питам мама.

Анчо избяга в тях и след минута се върна със стар сандък. Йоро му помогна да сложи НеМуха11 вътре. С остатъците от въжето завързаха сандъка.

Йоро: Добре, Анчо. Знам, че обичаш Алиса, но тя не може да остане при теб.
Анчо: Защо така?
Йоро: Тук не е скрита. Ще я взема при мен в гората. Има подходящ дънер недалеч от моята хралупа. А гората е вековна. Дърветата са на гъсто, не може да се мине с комбайн. Клоните са преплетени и не може да се прелети вътре. А листата скриват всеки шум. Никой не чува какво става вътре. Даже легендите ХХ с танковете я подминават, защото е много трудно пътуването ако не знаеш пътеките.
Анчо: Добре, аз също си мислех да я скрия при теб. Но исках тя да остане за по-дълго. Гората звучи много сигурна, но как те хвана НеМухата тогава?
Йоро: Подмами ме да изляза. Каза ми, че щял да ми дари мостра от първия по рода си хляб от лешници. Трябваше да се сетя, че той нищо не раздава. Но хляб от лешници...
Анчо: Аз ще се прибера вкъщи, че стана късно. Алиса, ще ми липсваш!
Алиса: И ти на мен! Дано се видим скоро и никакви насекоми не ни разделят вече.
Йоро: Скоро ще тръгнем, госпожице. Нека само направя нещо.

Йоро избута сандъка до най-близката пощенска кутия. Извади бележка, написа нещо на нея и я залепи за сандъка. След това дотърча с вдигната опашка при Алиса, каза ѝ нещо тихо и я поведе към гъстата гора.

А на бележката пишеше:

До:

Жасмин

Сибирския дворец

Сибир

еРусия



Заключение
Какво ще се случи с мухата, като пристигне? За какво тайнствено нещо още му е нужна Алиса? Дали ще разберем някога?
И дали 1925 дни след създаването на вестника ми и написването на над 80 статии ще успея да мина мисията???

Поздрави,