Войните при предшествениците на цар Самуил (970 г.) II част.

Day 3,755, 12:43 • Published in Bulgaria Bulgaria • by XaoC aJI4eH
Здравейте!


В предишния брой оставихме може би най-нещастният български владетел Борис II военнопленник в Преслав. В тази статия вероятно мнозина ще попитат къде са българите. Ами изворната матрица ни поставя някъде между руснаци и византийци. Фактите за България са малко, хипотезите - много, при пленен цар държавата реално е била зависима от чужди сили. Нека за малко повече яснота да добавя няколко щрихи за света около България по това време. Норвежките викинги стигат до о. Нова Земя, о. Гренландия и източното крайбрежие на Канада. Датските проникват в Средиземно, а шведските в Черно море. Цялата централна част на континента от източна Франция до източна Тракия е ограбвана от маджари. Суперсилата тогава Германия отказва съюз с България срещу тях. Византия си връща Алепо от арабите, Киевска рус заема площ 2 пъти по-голяма от съвременна Украйна. Популярният „40-годишен мир“ на цар Петър е една илюзия, има го но е само с Византия. През 934 г. маджарите нападат България и според мене нападенията им са регулярни през период от 3-5 г. чак до 965 г. Вероятно именно мирът с маджарите става причина за войната през 967г. Към 969 г. североизточната третина е окупирана от руси, югоизточната от византийци, западната третина е изтощена от нападенията на маджарите. Не му е било лесно на Борис II.

Бойният съюз на киевския княз Светослав с българите, доброволен или наложен, бил не само политическа, но и военна необходимост за осъществяване на плановете му. Етническото и езиковото сходство също било добра предпоставка в това отношение.


В същност в първите месеци на 969 г. вероятно Борис II е бил на византийска страна, защото договорът за мир от 927 г. важи 30 години и е подновен след смъртта на майка му Мария Лакапина в 963 г., когато заедно с брат си Роман е бил пратен да живее в Константинопол като заложник. Някъде около началото на втория поход на руския княз цар Петър се оттегля в манастир, което е наложило на Борис II да се върне и да заеме престола. Но царуването му е продължило реално само няколко месеца, защото след като е бил пленен е бил принуден да сключи мир с русите и да ги подпомага с военни контингенти в започналата нова война между Византия и Киевска Рус. (Бел. Преп.)

При идването на русите в България киевската държава била обединила вече много от източните славяни и притежавала голяма военна мощ. Тя можела във всеки момент да вдигне 40-50-хилядна армия. Княз Светослав бил един от най-изтъкнатите киевски пълководци, прекарал в битки целия си живот. Преди да се насочи към Балканския полуостров той водил в продължение на 10 г. успешни военни походи към Волга, Дон, Кубан и Прикаспието. Придържал се изключително към нападателна стратегия. Често той предупреждавал че се отправя на поход срещу противника с цел да предизвика морално разложение във войската му.

Съществена организационна слабост на армията на Светослав била липсата на конница, поради което той бил принуден да прибягва до помощта на наемни конни отряди. През 970 г. на чело на съюзна войска, в която освен българи влизали маджарски и печенежки отряди, Светослав проникнал в Тракия. Той се стремял да се възползва от заангажираността на Византия, която водела война с арабите, за да я направи по-отстъпчива, преди да бъде в състояние да противодейства.
Византийският император Йоан Цимисхий от своя страна бил принуден да забави доколкото е възможно настъплението на русите. Той изпратил послание до Светослав в което се казвало: „Мисля че ти не ще се завърнеш в отечеството си ако принудиш цялата ромейска войска да излезе насреща ти, но ще загинеш тук с всичките си войници, та дори вестоносец не ще иде в Скития да извести за постигналата ви участ.“ Светослав отговорил, че ще продължи походът си чак до Константинопол, защото предвожда „мъже на кървавите битки, които с оръжие побеждават врага.“

Византийците били принудени на подготвят армия от 12 000 души според Йоан Скилица, 10 000 според Лъв Дякон, 100 000 според „Повесть Временых лет“. В руския източник това число несъмнено е преувеличено.
Отделните автори определят различно броя на съюзните войски. Зонара сочи съвсем произволното и невероятно число 300 000 души. Според Йоан Скилица тя възлиза на 38 000 души, а Лъв Дякон я определя на 30 000 души. Числеността на руските войски в общия съюзен контингент дадена в „Повесть Временых лет“ е 10 000 души. Тя е напълно приемлива, като се има предвид, че те са дошли по вода с ладии. Една ладия може да побере до 60 войника със снаряжението им. Една 10 000 армия можела да бъде натоварена на не по-малко от 200 ладии, 170 за войската и 30 за продоволствие. Когато византийските пратеници му предложили „откуп на глава“, княз Светослав заявил че разполага с 20 000 души, очевидно за да ги заблуди, тъй като византийското предложение било направено с разузнавателна цел.


През 968 г. видяхме Светослав в Мизия с 60-хилядна войска, сега излиза че напада Византия с едва 10 000 души. Няма уловка, дори руския източник да подценява броя на русите, те няма как да са били 40-60 000, тъй като през 969 г, князът се е върнал с част от войската в Киев и е оставил част от нея за пази столицата и околността и в случай, че печенегите го нападнат отново. Също така е бил принуден да остави големи гарнизони в крепостите на Мизия (Преслав, Дръстър) така и по крепостите на р. Дунав, за да пазят пленения цар, да поддържат съобщения с Киев и най вече за да си осигури благоразположението на българи и печенеги, които могат да му отрежат обратния път към родината. В такива случаи се напада с най-силната армия, значи с варяжката княжеска гвардия и тежката пехота, и още хиляди български войници –пехота, кавалерия и т. н. (Бел. Преп.)

След настъплението на съюзната войска в Тракия, определеният за главнокомандащ византийските сили Варда Склир, отвел византийските части в силната крепост Аркадиопол (Люлебургаз) . Недалеч от същия град се разположили на стан руско-българските войски, пред тях в отделен стан печенежките отряди. Варда Склир предприел разузнаване, след което извел войските от крепостта. Главните сили, той разположил под формата на подкова, в 3 бойни групи. Напред изпратил конният отряд на Алакацевс, който получил задачата да встъпи в бой с неприятеля, след което да започне привидно оттегляне и да го увлече към засадните части.

Предният отряд, се натъкнал на печенежките части и започнал оттегляне, съгласно плана. Печенегите се втурнали след отстъпващите ромейски войски, като към тях се включили и маджарите. Скоро след това те достигнали засадните ромейски части, били обкръжени от тях и след тежък и упорит бой били разгромени. Поражението на печенежките и маджарските части не предизвикало униние в съюзния стан. За това допринесла бойката и изпълнена с красноречите реч на Светослав: „ Няма где да се денем, трябва да се сражаваме! Нека поради това не посрамим руската земя, но да сложим костите си, защото за мъртвите няма позор. Аз ще тръгна и ако моята глава падне, погрижете се сами за главите си.“ Отговорът бил: „Където падне твоята глава, там ще сложим главите си.“
Според византийските автори Светослав не заел удобна позиция и не изчакал удара на врага, а сам повел главните сили срещу него, като изпратил напред българската конница. Българските конници атакували ромеите, но били отблъснати и се оттеглили по франговете на пехотата в пълен боен ред. Започнал ожесточен ръкопашен бой с променлив успех. Лъв Дякон и Йоан Скилица описват как в единоборство Варда Склир и неговият брат Константин сразяват двама важни руски пъководци. Според византиските автори това внесло смут в съюзните войски и предрешило изхода от битката. Лъв Дякон, Зонара и Йоан Скилица твърдят, че византийските войски преследвали врага чак до настъпването на нощта. Според „Повесть Временых лет“ руско-българските войски извоювали победа. Е. Разин и А. Строков, които погрешно твърдят че сражението е станало при Адрианопол (Одрин), смятат че съюзните войски са претърпели поражение.




Някои учени, въз основа на византийските източници смятат, че победата на византийците е голяма, с голям брой убити и пленени. Други са на мнение, че по-скоро се е получил паритет, или че загубата не е била толкова катастрофална и нито една от страните не успява да постигне решителна победа. Съюзните войски се оттеглят в Мизия, а ромейските в Константинопол. (Бел. Преп.)

Източник: "Българска военна история X-XV век." Със съкращения.

Войните при предшествениците на цар Самуил - I (927-969)