Join the new world

Ген. Владимир Вазов - български офицер, участник във войните за национално обединение, герой от Първата световна война.

Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот. Брат е на Иван Вазов, генерал Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София. Зачислен е към 5-ти артилерийски полк в Шумен. През 1892 година повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 17 февруари 1906 г. се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник.

През Балканската война Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Междусъюзническата война отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви. Жертвите от българска страна са...по-малко от 500 убити!