ГАЙДА в "Кръчмата на Странджата"

Day 1,232, 06:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by St.Stankov

Чакай, чакай...
Тук няма да се говори за Дядо Вазов!
Нито за „Немили-недраги” и животът на хашовете в чужда страна преди Освобождението на България от Османско робство.
Вярно, че кръчмата на Странджата е едно от онези задушевни места, където въпреки мизерията хъшовете се чувстват като у дома си и винаги могат да се стоплят през зимата или да залъжат глада си...
Тук става дума за едни детски очи!

„командирите и войниците не са добре обучени...”
„атаките не са концентрирани и координирани...”
„няма организирани снабдителни линии...”
„бойците доказват, че имат висок дух и се сражават упорито в практически безиизходни ситуации...”
„800 убити войници, 1100 убити и 4000 ранени цивилни, 500 безследно изчезнали...”
Не се стряскайте!
Това не са цитати на Макгахан или Юго за Батак и Априлското въстание, а пресата за Вуковар!
Но не става дума за това, а за едни детски очи!

1991-1995
Някаде по това време, на площада, в една понастоящем централноевропейска столица, срещнах тези детски очи!
Викащи без глас и изгарящи без огън, ...видели ужаса на войната!
Деца!
Не съм сигурен дори дали разбираха значението на думи като „свобода” и „независимост”?!
Множество детски рисунки изписваха само една дума:
„CROATIA”

Може би очаквате да видите и снимка на тези очи?
Няма дя стане!
Те са в душата ми, а нея... не си я давам!

Май тази статия няма нищо общо с еРепублика, ...а може и да има!?
Днес хърватите, като хъшовете, търсаят своята Браила и „Кръчмата на Странджата”!

Казах ви, в тази статия става дума само за едни детски очи...