Join the new world

еРепублик е една, смея да твърдя, по-малко или повече великолепна игра. Съмнявам се, че в интернет пространството съществува равностоен й аналог, имайки се предвид всичко, което предлага тя: разнообразие, задълбоченост, поощрение за нови знания, подбуда за умствено развитие на потребителя. Да добавим възможността за нови приятелства, както и за вътрешни интриги и много много други. Колкото и да плюем администраторите за понякога небрежното им отношение към бъговете в еРепублик, както и за постоянно нарастващата им алчност за евро (която, все си мисля, си е общо взето нормална), аз лично шапка им свалям за идеята и за реализацията на проекта еЕрепублик.

Някои потребители на играта я наричат или по-скоро определят неправилно като стратегия. Тя по-скоро представлява едно социално пространство, включващо в себе си елементи от Facebook, Mafia Wars, Farmville и стандартна стратегическа игра. Но определено си мисля, че елементите от Facebook са в основата на сегашния облик на играта. Дали така е била замислена или не – не знам. Но в процеса си на еволюция е стигнала до този етап на развитие - социалния.

Колкото повече време човек е част от това виртуално социално пространство, толкова повече се влюбва в него. Всички възможности, които предлага еРепублик, са страшно интригуващи – персоналното развитие на виртуалния гражданин, покупката и развитието на нови фирми, игрите на стоковия пазар, участието в организирани битки и други общонародни каузи, изживяването като редактор на вестник за предлагане на общественото внимание на интересни аспекти от играта и т.н. Няма смисъл да продължавам, старите играчи знаят за тях много добре от мен.

Но освен това се откриват и нови възможности и предизвикателства, извън стандартните опции – опознаване на останалите потребители и на техните възгледи (виртуални и реални), създаване на нови лични контакти, дори международни (не смея да използвам думата приятелства, малко силна е за случая, но възможна в един по-дълъг период от време), създаване и включване в разнообразни групи с разнообразни цели (не говоря за отрядите), дори и политическите злоупотреби и личните нападки ако искате. Последните две също правят еРепублик доста забавна.

В крайна сметка може да се направи извод, че еРепублик е доста по-интригуваща и по-обсебваща за потребителя с по-голяма доза интелект, за любопитната натура, за този, който не се притеснява да впрегне малко в действие клетките в сивото си вещество с цел постигане определен игрови ефект, а не просто да им оставя задоволството от възможностите им за контрол върху стандартните телесни опорно-двигателни функции.

Но еРепублик в този си вид отправя и две големи предизвикателства за потребителите. Първото предизвикателство касае по-старите играчи, тези, които вече са навлезли в голяма степен навътре във виртуалния живот на играта. Това е нуждата от все повече и повече време за отделяне пред монитора. Защото колкото повече е времето, прекарано във виртуалния свят, толкова по-добре се разбира същността и красотата му – социалните контакти, за които вече споменах, личният принос в националните войни, личната удовлетвореност от натрупващото се персонално богатство. Но с всичко това става по-голяма става и обсебеността от еРепублик. Обсебеност, която в даден момент може да се сравни с наркотична пристрастеност. Потребителят иска все повече и повече да е „навътре” със случващото се в еРепублик, да бъде „в час”, да не изостава, защото по-малкото знания за актуалната виртуална реалност на играта са предпоставка за по-бавно и по-неравнопоставено развитие на виртуалния му граждански акаунт спрямо останалите, принадлежащи на играчите „по- в час”. Резултатът от това е все по-бързо нарастващата нужда за повече и повече време, прекарано в играта, време, отдалечаващо човек от реалния свят, реалния живот и реалните забавления. Самият аз, след само един месец игра, съм вече доста пристрастен и при мисълта за резултата и ползата от евентуалната употреба на времето, прекарано пред монитора, за дейности и забавления в реалния свят, започва сериозно да ме гризе съвестта.

Но нека сега обърнем внимание и на второто предизвикателство на еРепублик, този път отправено към новорегистрираните потребители. Говоря за трудността за вникване в играта и многото време, което е необходимо за това. Лично аз смятам, че след около 10 дни ежедневна употреба на сайта се добива представа за основните 30-40 % от идеята и възможностите на виртуалното социално пространство. Останалите проценти изискват още много време – най-вече игрови опит, четене и питане на по-стари играчи. Това обаче трудно може да се обясни на новите потребители и всеки от тях остава с първоначално впечатление за една безкрайно скучна и в голяма степен безмислена игра. И това е причината в първите 2-3 дни от регистрацията за окончателното им отказване от по-нататъшна посещаване на сайта, а много често още и в първия ден. Споделям това от личните си впечатления при първоначалното ми приобщаване към еРепублик, както и от резултатите в развитието на близо 40-те човека, които успях до момента да привлека като мои реферали. Само един от тях мина 10 ниво и този един е мой приятел, на който обясних по-подробно какво представлява сайта. От останалите, привлечени чрез коментари във форуми, под статии и чрез изпращане на СПАМ имейли, само двама стигнаха до 3 ниво, от които единият вече се отказа, другият е съвсем нов и все още го следя докъде ще стигне. 37-те други мои реферали си останаха само с регистрацията.

Причината за това за мен лично е ясна. еРепублик е съвсем нов тип игра, която се различава в огромна степен от останалите – без значение дали изискват посещение на интернет сайтове, две кликвания с мишката върху икона на десктопа или пъхване на ДВД в игрална конзола. 95% от игрите – стратегии, симулатори, екшъни, ролеви и т.н. са строго индивидуални. Повечето от тях имат и multiplayer, разбира се, но това в никакъв случай не ги превръща в социално преживяване. Единственото социално в тях е участието във форуми, свързани с играта и закачливите коментари на двама и повече човека, играещи multiplayer един до друг. Останалото е индивидуално виртуално преживяване, сам човек срещу машина, User vs. Programme.

Това обаче липсва в еРепублик, тук основната идея са социалните контакти между играчите – дали чрез лични контакти, дали чрез отношения работодател-работник, чрез покупко-продажба (най-вече покупка от фирма на даден играч и избягване фирми на друг), чрез организирани войни или чрез нещо друго. Както споменах по-горе, това е игра насочена повече към по-интелигентните потребители, изискваща първоначалното вникване в нея да се извършва с по-голяма степен на внимание и ангажираност. Не успееш ли навреме да разбереш различието й от останалите „стандартни” игри, бързо се отказваш, хвърляйки всевъзможни отрицателни коментари по неин адрес. Към момента регистрираните потребители в еРепублик са около 300 000, поне доколкото знам. Ако не беше тази й особеност, масовият отлив на регистрирани бебета щеше да бъде в пъти по-малък, а приливът на нови - в пъти по-голям и потребителите щяха да са най-вероятно над 1 000 000. Сериозно число, лично за мен подкрепено от многократно изброяваните по-горе възможности на играта. Тук искам да спомена и това, че със стандартните агитационни методи за привличане на нови потребители – военни клипове, статии с военна насоченост, коментари и т.н., ефектът ще продължава да е минимален. Ще има много нови регистрации, от които незначителен брой ще се превръщат в редовни играчи. Останалите – dead citizens. Според мен е необходима нова стратегия, съдържаща повече предварителни пояснения за същността на играта, не толкова на военните действия в нея, колкото на виртуалния социален живот, който тя предлага. Аз лично не съм стигнал до някаква конкретна идея за момента, но имам една-две наченки на такива.

В общи линии мисля, че успях да развия теорията си за еРепублик и да ви запозная с нея. Предимно изразяване на лично мнение и позиция, с вмъкнати известен брой разсъждения. Сигурното обаче е едно – виртуалното ни социално пространство е в процес на непрекъснато развитие, нестихваща еволюция. Понякога администраторите блокират дадени направления на тази еволюция, понякога засилват изкуствено скоростта на други. Постоянното обаче в случая, т.нар константа, каквато фигурира в повечето фундаментални физични закони от реалния свят, също е едно – ние, потребителите, сме основната движеща сила, двигателят на тази еволюция. Не администраторите, а ние пишем бъдещето на еРепублик. Администраторите извършват регулярно наблюдение и контрол върху играта, но всичко това е причинено от незатихващата задвижваща потребителска сила за промяна и развитие.