Join the new world

След дългата езда, напрежението от вчерашните преговори и краткия интервал за спане, на Полковникът му се струваше, че сънят продължава. Месецът, през който Сборната бригада бе придадена на Опълчението бе минал в постоянни преходи и преследвания. Вчера , след като напусна Софлу, до пладне успя да предислоцира дружините и въпреки разкаляните пътища, бе превел батареите о време на позиции, за да забави прехвърлянето на противника оттатък Марица. Битката бе вяла, с кратки артилерийски обстрели на позициите пред съседното село Мерхамлъ. След час и половина размяна на снаряди, противникът развя бяло знаме и поиска да се обяви примирие, уж с цел, да се избегнат цивилни жертви. Не се бе вързал на тази хитрост и бе пожелал среща с командирът за да договорят предаването. Комарджията принц Виндишгрец набързо приготви протокола за капитулация.

***

Идват! - дочу се възглас от събралата се група офицери.

***

Прекара ръка по лицето си с надежда да премахне умората. Изпъна шинела и намести кобура.
Пред него бе застанал Генералът, загледан в приближаващата се върволица от към съседното село. Бе останал безмълвен през последния час. Не се разбираха. Генералът бе 5 години по-възрастен, бе участвал в Априлското въстание, бе получил първия си орден „За храброст“ през 85-та, докато е забавял Моравската дивизия, устремила се към Сливница. Полковникът бе участвал в същата „онази“ война като ординарец на княза, бе останал без медал и ... все още бе само полковник.

***

Генерала бе тъжен – от двамата загинали през вчерашния ден, единият войник бе синът му.

***

Най-отпред, възседнал красив кон, се поклащаше командирът на корпуса - Пашата. Наблюдаваха тази колона от повече от час и времето като че ли бе спряло. Пашата дръпна юздите на десетина метра пред събралите се български офицери и слезе от коня. Бавно се запъти към групата
Кърджалийският корпус се предава без оръжие. 242 офицери и 9363 долни чинове се представят пред Вас. Оръжието оставихме в Мерхамли, като бе договорено - каза Пашата, откачи сабята и я подаде на Генерала.
Моите съболезнования, Генерал ефенди! – допълни смутено Пашата.

Генералът изтегли леко сабята от ножницата, полюбува се на украсата по ръкохватката и отговори сухо:

Война е. Вие изпълнихте своя дълг с чест. Връщам Ви сабята в знак на уважение.

„Аз бих го убил“ - премина през главата на Полковника. Побърза да прогони тази мисъл – правилата забраняваха, а и възпитанието му не позволяваха подобни страсти.
Протокола бе спазен и така трябваше да бъде.

Полковник, обърна се Генералът към него, имайте грижата пленниците да бъдат конвоирани във вътрешността на страната и да им бъде оказана необходимата помощ по време на придвижването!
Слушам! - отговори Полковникът и понечи да се отдели от групата за да се заеме незабавно с организацията.
Генерал Ефенди! Може ли да видя войските, с които се бихме през последните 40 дена?
Дочул искането на Пашата, Полковникът се спря и се обърна.
Генералът се наклони към адютанта си и тихо отдаде разпореждането.

***

1000!?
Да, другите останаха по склоновете на планината, един отряд охранява града с пристанището. Един отряд е на южния фланг. Това са дружините, с които водихте бой вчера.
Полковник! Разпоредете се конвоирането да започва!

Предстояха още много битки и една крепост очакваше да бъде превзета.


Това е опит за художествена измислица, базиран върху един исторически фрагмент от преди точно 98 години. Нека помним и нека предаваме тази памет на тези след нас.
И да се учим от доблестните на чест!

28-11-2010
PaTau